Иван Серов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Иван Серов руски офицер |
|
| Роден: | 16 септември 1905 Афимская, Русия |
|---|---|
| Починал: | 1 юли 1990 Москва, Русия |
Иван Александрович Серов (1905-1990) е руски офицер, първи председател на КГБ (1954-1958) и по-късно началник на ГРУ. Армейски генерал.
Роден е през 1905 г. Става член на ВКП (б) през юни 1926 г. Завършва Ленинградската пехотна школа през август 1928 г. и е назначен за командир на артилерийски полк в състава на 22-а стрелкова дивизия. Завършва военната академия “М. В. Фрунзе” през 1939 г. и започва работа в органите на Министерството на вътрешните работи през февруари с.г.
Изпълнява длъжността народен комисар на вътрешните работи в Украинската ССР през 1939-1941 г. През 1941-1945 г. служи като първи заместник-нарком на държавната сигурност, а по-късно като заместник-нарком на вътрешните работи на СССР. През 1947-1953 г. заема поста първи заместник-министър на вътрешните работи на СССР. През 1955 г. е произведен в чин армейски генерал. На 18 декември 1956 г. е удостоен с орден “Кутузов” I степен за потушаване на революцията в Унгария.
През 1958 г. е назначен за председател на Комитета за държавна сигурност, известен като КГБ.
На 8 декември 1958 г. Серов е прехвърлен в Генералния щаб на Въоръжените сили с назначение на пост зам.-началник на Генералния щаб по разузнаването и за началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ).
Свален е от поста след като през октомври 1962 г. полковник Олег Пенковски от ГРУ е арестуван и уличен в шпионаж за ЦРУ. Пенковски, който е бил покровителстван от Серов, е бил в течение на секретна информация в продължение на две години и докладите му пред американските служби нанасят голяма вреда на отбранителната способност на СССР. През януари 1963 г. е освободен от длъжността началник на ГРУ, а на 12 март за липса на политическа бдителност са му отнети званието “Герой на Съветския съюз” и шестте ордена “Ленин” и е понижен в чин генерал-майор.
През април 1965 г. е изключен от партията за “нарушаване на социалистическата законност и използването на служебното положение за лични цели”. На 1 септември 1965 г. излиза в пенсия. Умира на 1 юли 1990 г. в Москва. През 1991 му е отнет орден “Суворов” I степен, връчен му за ръководенето на депортирането на кавказките народи през 1944 г. През 1995 г. с указ на президента на Полша Лех Валенса му е отнет орден “Виртути милитари” IV степен.
