Шаблон:Избрана статия 25 2006

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Българи мохамедани (наричани също най-често помаци, локално и потурнаци, ахряни, бабечани, торбеши, горани, жупани, аповци) е наименование, използвано от другите българи за потомците на българи християни, които са приели исляма, по време на османското владичество.

Терминът „българи мохамедани“ е oстарял и неправилен, защото последователите на исляма не смятат пророка Мохамед за бог. Според вярата им те изпълняват волята на единствения бог Аллах и наричат себе си мюсюлмани. Според позиция на част от интелигенцията на общността, дори названието "българи мюсюлмани" е неправилно, тъй като не говорим за останалите като за "българи християни". Терминът е въведен за разграничаването им от мюсюлманите с небългарски етнически произход - турци, роми, и т.н.

Българите мюсюлмани не представляват хомогенна общност и нямат единно самосъзнание. Тези, които живеят в Централните Родопи, са предимно нерелигиозни и имат българо-християнски имена. Малка част от тях приемат християнството след 1990 г. Онези, които са в Пиринско и Югозападните Родопи, са предимно вярващи и практикуващи мюсюлмани и са запазили турско-арабски имена, облекло и обичаи. Голямата част от българите мюсюлмани се самоопределят като "българи", но малка група в Гоцеделчевско изявява турска принадлежност на преброяването от 2001 г., макар и да посочват като майчин език българския. още »