Излел е Дельо хайдутин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Излел е Дельо хайдутин е българска народна песен от златоградския регион, известна с това, че изпята от Валя Балканска през 1977 г. и е изстреляна с американските космически станции “Вояджър 2” и “Вояджър 1” като музикално послание от Земята към далечния космос.

[редактиране] Текст

Първи вариант

Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин ен кесаджие,
с Думбовци и с Караджовци.
Зарочал Дельо, пурочал
даридерскимнем аене,
аене кабадайлие.
-В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги ни почорните,
чи га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плакнат,
по-мночко, млади невести.

Втори вариант

Излел е Делю хайдутин,
хайдутин ян кеседжия
в Домбровци и Караджовци.
Оттам си Делю зароча
деридеремскем айяне,
айяне, кабадайе:
- Две лели имам в селоно,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не потурчите,
че кога флезем в селоно,
млого щат майки да плакнат,
по-млого млади невести,
дете ще в корем поплака.
Гюлсюме Делю зароче:
- Варди са, Делю, чувай са,
че ти са канят, Делю лю,
деридеренски айяне,
айяне, кабадайе:
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, прибият.
- Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля убие.