Изомераза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изомеразите са клас ензими, предизвикващи структурни изменения в рамките на една молекула. При това може да се промени, както химичната природа на съединението, така и пространствената ориентация на съставящите го атоми. Крайно схематично, реакцията може да се престави във вида:

А ↔ Б

Конкретен пример за реакция, катализирана от ензим от групата на изомеразите е процеса на превръщането на D-глицералдехид-3-фосфат в дихидроксиацетонфосфат. Ензимът е триозофосфатизомераза (EC 5.3.1.1):

D-глицералдехид-3-фосфат ↔ дихидроксиацетонфосфат

По този начин алдехидната група може да се трасформира в оксогрупа.

[редактиране] Номенклатура

Няма възприето систематично име. Често се прибавя окончанието „изомераза“ към името на субстрата, но то не носи подбробна информация за характеристиките на процеса. Затова се използват по-конкретни окончания – „рацемаза“, „епимераза“, „цис-трансизомераза“, „тавтомераза“, „мутаза“ или „циклоизомераза“.