Икономика на Северна Корея
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Икономиката на Северна Корея се нарежда след най-слабразвитите в света. Брутният вътрешен продукт на глава от населението през е 1800 долара. 30.2% от населението е заето в селското стопанство, 33.8% - в индустрията и 36% - в областта на услугите. Причината за краха на икономиката може да се търси в загубата на пазарите от бившите соц страни в началото на 90-те години. За разлика от тези държави Северна Корея продължава да оказва планов контрол върху икономиката. Въпреки скорошните мерки за либерализация държавното ръководство се въздържа от фундаментални промени.
Повечето хора живеят в градове, но делът на селското стопанство в икономиката е висок поради ниската ефективност в областта на идустрията и услугите. Въпреки повишеният стокообмен с Южна Корея след 1988г. между двете страни няма изградена физическа инфраструктурна връзка. В голямата си част инфраструктурата е остаряла и неефективна.
Северна Корея страда от хроничен недостиг на хранителни продукти, поради комбинираният ефект на управляващият режим, природни бедствия и редица географски предпоставки, сред които са малкото обработваема земя и краткият вегетационен период, както и фактът, че хранителните продукти често са отклонявани от цивилното население към армията в която на активна военна служба са 44 на 1000 души население.