Инана

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Инана (също Нинана, вероятна етимология - владетелка на ветровете) е шумерска богиня на плодородието, плътската любов, битките и раздора, господарка на планетата Венера.

Инана е един от централните образи в шумерския пантеон, преминал и в акадската митология под името Ищар. Тя е сред шумерските богове, с които са свързани най-голям брой митове. Инана е една от групата на седемте богове, "предначертаващи съдбата". Дъщеря е на бога на небето Ан или на бога на луната Нана (акадския Син). Инана е богиня-покровителка на градовете Урук, Забилим и Кулаба. Според един мит в желанието си да помогне на своя любим град Урук Инана откраднала божествена сила Ме от бог Енки и след много премеждия успяла да я занесе в Урук.

Инана няма постоянен съпруг. Най-често като такъв се споменава богът на пастирите Думузи. Песните за любовта между Инана и Думузи били част от празника на пръвия ден на новата година и са свързани с култа към плодородието. Според някои митове за ръката на Инана се състезавали богът-земеделец Енкимду и богът-пастир Думузи. Първоначално Инана била склонна да вземе Енкимду, но посредникът Уту я склонил да предпочете Думузи. В тези митове са представени преимуществата на земеделския и скотовъдния начин на живот.