Индже войвода
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за хайдутина Индже войвода. За селото вижте Индже войвода (село)
| Индже войвода български хайдутин и национален герой |
|
| Роден: | ок. 1755 Сливен, днес България |
|---|---|
| Починал: | 17 април 1821 край Скулени |
Индже войвода е един от най-прославените български хайдути.
[редактиране] Биография
Истинското му име е Стоян. Получава прякора си "Индже" (от турски "ince", "тънък") вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на 18 век.
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание, се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., когато геройски загива в сражение с турците край град Скулени на река Прут.
За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди".
[редактиране] Индже войвода в литературата
- Разказът "Индже", Йордан Йовков, 1926 г.[1]
- Романът "Индже Войвода", Константин Петканов, 1935 г.
- Сборникът "Песни за Индже войвода", съставител Тодор Моллов[2]
- Сборникът "Народни песни за Индже войвода", Милю Петров
- Стихотворението "Индже", Петя Дубарова[3]
- Повестта "Индже" от Ема Йончева
