Ислямизиране на Родопите
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
 |
Неутралността на тази статия е спорна. |
| Моля, вижте съответната дискусия на беседата. |
Десетилетия наред българската историография е доминирана от твърдението за насилственото ислямизиране на родопското население.Тази теза се гради на информацията от три локални хроники: Хрониката на поп Методи Драгинов, Хрониката от село Голямо Белово и Хрониката от село Баткунино. И трите източника съдържат описание на едни и същи събития и очевидно почиват на обща основа. Освен споменантите три извора други локални източници за ислямизирането на населението на Родопите по насилствен път не са открити. Oт цитираните документи само един е запазен в оригинален ръкопис- Хрониката от Голямо Белово. Анализът на текста дава основание да се смята, че хрониката е написана през XIX век, т.е авторът не е пряк свидетел на описваните събития. Другите два ръкописа са известни единствено като преписи, което е причина за изказаното съмнение в автентичността им. Липсват сведения за насилствени действия от страна на Осм.централна власт в пътеписа на известния Осм.пътешественик Евлия Челеби,който през втората половина на XVII век прекосява Западните Родопи и описва Неврокоп, Смолян, Доспат и Асеновград. В описанието на региона липсва информация за конвертиране на населението към Исляма в разглеждания период. Многобройни европейски дипломатически мисии прекосяват Осм. империя през XVII век, като пратеничествата са особено интензивни през втората половина на века.С цел пълно изпълнение на възложената им мисия дипломатите и пътешествениците описват съвестно всичко видяно, сведения от втора ръка и не лично преживени случки намират също така място в пътеписите. С малко изключения маршрутът на повечето дипломати преминава през Родопите. Освен романтични картини от планината читателят среща също така кратко описание на предисторията на региона. Нито един от тях (Burbury (1664-1666), Edward Browne (1669), John Covel (1675-1676), Christian von Wallsdorff (1660-1663), Paulo Tafferner (1665-1666), Cristoph von Kindsperg (1672-1674), H. von Hönze(1673-1674), Luigi Marsigli (1680), Giovanni Benaglia (1682-1683), David Rozsnyai (1665), Paul Sanders и други) не споменава дислоцирането на професионална армия под командата на Мехмед Паша, подобно на твърденията в домашните извори; в пътеписите също така липсват преки наблюдения за насилие, палежи и масови кланета в региона.
