История на Румъния (1918 - 1939)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
 |
Предлага се тази статия да се обедини със статията Румъния между двете световни войни. |
[редактиране] Румъния между двете световни войни
Голяма част от територията на Румъния в края на Първата Световна война е завладяна от Германо-австрийски войски. Румъния дава 250 000 човешки жертви. Още през войната 1913 г. се създават демократични движения в страната. През 1916 г. има голяма стачка на миньорите в долината на река Жиу, но тя е жестоко потушена. Под влияние на Октомврийската революция през 1917 г. се създава румънската социалистическа партия (1918). Под натиска на революционните сили правителството прибягва до демократични мерки: През декември е провъзгласено всеобщо избирателно право, но незасягащо жените и военнслужещите, приет е закон за провеждане на аграрна реформа.
След войната територията и населението на Румъния се увеличават двойно. Съгласно Ньойския договор в Румъния се включват Трансилвания, Добруджа и Буковина, Южна Добруджа. През май 1921 г. се създава румънската комунистическа партия.
През 1922 г. в Румъния започва период на относително стабилизиране на капитализма. Външната политика се характеризира с укрепване на политическата връзка със западните държави. По време на световната икономическа криза (1929-1933) рязко пада промишленото производство, изключение прави само добива на нефт. През този период Румъния изпада под силна политическа зависимост от Запада. През 1930 г. се връща от изгнание наследственият принц Карол и бива коронясан за крал. През 1931 е създадена фашистката организация „ Желязната гвардия”. През фервруари 1933 г. комунистическата партия на Румъния оглавява голямо революционно движение на нефтените работници, към което се присъединяват железничарите и селяните. След световната икономична криза (1929 – 1933) в Румъния се увеличава производството на стоманодобивната и химическата промишленост. Но в ред отрасли, като каменодобивната и текстилната промишленост, се наблюдава застой и даже спад на производството. Аграрната реформа, обявена през 1918 г. , не е завършена, през 1938 количествотона безимотните селяни достига до 1 млн. души. Всредата на 30-те години се ускорява процесът на концентрацията и централизацията на промишлеността и финансовия капитал. Все по явни стават държавно – монополистичните тенденции на румънския капитализъм. От януари 1934 г. до декември 1937 на власт е дясната групировка Национал – либерална партия, тясно свързана с монархията. Засилва се фашизацията на страната. Наред с желязната гвардия на политическата сцена действа фашистката Национал – християнска партия, създадена през 1935 г. В областта на външната политика правителствените политически кръгове се ориентират към Великобритания и Франция, правейки опити за сближаване с Германия. Отчитайки ръста на международния престиж на Съветския съюз, през юли 1934 г. се установяват дипломатически отношения с СССР. На 10 февруари 1938 Карол II разпуска правителството и установява личен диктаторски режим. През 1938 г. е преита реакционна конституция, през март същата година са разпуснати политическите партии и профсъюзите и са заменени с корпорации по фашистки образец на Италия. През март 1939 г. е сключен икономически договор между Румъния и Германия, който напълно подчинява икномиката на Румъния в интерес на фашистка Германия.
В началото на Втората Световна война (1939-1945) правителството на Румъния заявява неутралитет.
