История на ситите
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
 |
Предлага се тази статия да се обедини със статията Междузвездни войни. |
Кои са император Палпатин, Дарт Вейдър. Традицията на Сит.
Освен официалната информация, която черпим от шестте филма на сагата «Междузвездни войни», съществуват още и апокрифи или така наречената Expanded Universe (EU - книги, комикси и игри за ситите и джедаите). От книгите, комиксите и игрите ще научим за героите всичко, но аз не бих гарантирал, че филмите – и особено Лукас и сценаристите - ще бъдат изцяло съгласни с произтичащата от тези източници информация.
И все пак, единствено от тези източници ние можем да узнаем, че ситите са възникнали и властвали в Галактиката повече от 5000 години до събитията, описани в сагата. Узнаваме, че именно ситите са заложили мината, която ще взриви властта на доминираната от джедаи Галактическа република (а вероятно и на други обществени организации в галактически мащаб след нея), и че места на събития – например луната Явин 4 – имат много по-голямо значение, отколкото това, което наблюдаваме на екрана в кинозалата. И така...
- * * * * * *
...«Покоят е лъжа, съществува само страст. Чрез страст аз постигам сила. Чрез сила – постигам могъщество. Чрез могъщество – постигам победа. Победата ще счупи моите окови. А Силата – ще ме направи свободен.»...
Сит. Древен орден от практикуващи Силата, посветили се на нейната Тъмна страна и твърдо решени да унищожат джедаите. Въпреки, че се считат за изчезнали, Сит дълго време са били заплаха. Навярно, тайно продължават и да бъдат.
В забравени вече времена, в една галактика далече от нас, се появява култът към Тъмната страна на Силата. Много преди да възникне Старата република, на една планета наречена Корибан, живяла хуманоидна раса. Хората от тази сравнително примитивна култура наричали себе си Сит, а Силата мощно течала в жилите им. Въпреки, че не я използвали така, както един джедай би могъл, в магията те били талантливи по свой уникален начин.
Познанията на ситите в областта на магьосничеството били изключително обширни и дълбоки. Като използвали малка част от Силата и комбинирайки я с воля и специфични ситски магии, те можели да творят невероятни неща. В частност, оръжията на Сит били неотделна част от тяхната магия. Направени от метал, мечовете на Сит били острие и израз на тяхната сила и воля. Ситът, който правел меча, преливал в охлаждащия се метал поток от целенасочена магия. Така, изпълнен с цялата тази мощ, мечът не се повреждал и можел да прерязва всичко. Нещо повече, ситският меч с лекота възпирал светлинните остриета на джедаите…
В онези далечни години, в ордена на джедаите възникнал разкол, дължащ се на един джедай „отцепник”. Познаван под името Ксендор, той стигнал до разбирането, че истинската мощ на Силата не се постига със съзерцание и пасивност, но само чрез отдаването на тъмната й страна и непотискането на емоциите може да бъде развит пълният потенциал. Ксендор се досетил, че с помощта и използването на Тъмната страна на Силата може да се постигне повече, отколкото джедаите - със Светлата страна на Силата. Узнал за тази ерес, Джедайският орден проявил нетърпимост към поведението на Ксендор и се опитал да осуети неговите намерения (един прибързан и явно необмислен акт, от който не последвало – както вече ни е известно – нищо добро). Възникнал конфликт между Джедайския съвет и опиталите забранената мощ на Тъмната страна джедаи. След последвалата война, запомнена като «Големият разкол», Ксендор и неговите последователи-ученици били прогонени от Републиката. Напуснали все по-разширяващите се нейни граници, след дълго блуждаене беглеците откриват планетата Корибан и нейните хора – сити.
Могъщи в Тъмната страна, джедаите се установяват като богове на Корибан. Там те заварили една технологически изостанала феодална система, която била разделена на кланове, или „домове”, наричани „Сит”. Всеки клан, или „дом”, притежавал земя и бил управляван от господар на дома, или ситски лорд. От всички ситски лордове винаги имало един, който бил най-могъщ в Силата и когото всички други лордове, по консенсус, назовавали и почитали с най-висшата титла: «Тъмен лорд на Сит». Това е и титлата, която впоследствие носи Господарят на Ситската империя.
След първоначалния сблъсък, в който нашествениците доминирали, ситите се преклонили пред тях като на свои господари, а получили нова възможност за развитие, тъмните джедаи започнали да строят храмове и монументи, посветени на новооткритата си мощ. По-късно, комбинирането на ситските магии с невероятния капацитет на Тъмната страна и създаването на една интегрирана школа за традицията на Сит ги прави още по-могъщи. Хилядолетията на генетично кръстосване заличили различието между местни и пришълци, а названието „Сит” започнало да се употребява както по отношение на коренните жители на Корибан, така и по отношение на могъщите господари, които ги управлявали. Събуждайки спомени от далечното, потънало в мрак минало, новият култ към Сит и едноименният орден (който впоследствие дава такива велики имена като …Нага Садоу, Дарт Бейн, Екзар Кун, Дарт Сидиус, Дарт Вейдър, Дарт Лумия…) достигнали невиждани висоти.
Според някои източници, ситите твърде се увличали от новите сили, усвоявани посредством отдаване на еманиращите гняв и омраза енергии на Тъмната страна, и е било само въпрос на време преди орденът да се самоунищожи. Споменава се, че междуособните битки между стремящите се към мощ сити са намалили двойно техния брой. Ученията на Сит предизвикали гражданска война в тяхната цивилизация, разпространена в тъмните, далечни краища на Галактиката, тъй като смисълът им се заключавал в това, че техните воини е трябвало постоянно да доказват силата си един срещу друг. Злите слухове обаче нашепват, че Империята на Сит – истинската ситска империя, а не отделните разпокъсани общности – тихо е наблюдавала развиващите се процеси, без да се намесва…
Колкото и да се спори, идеята за братство на ситите съвсем не им е била чужда. Дори повече. Имало е още нещо, на което са се уповавали. В ранната история на Ситската империя е било предречено идването на «Сит’ари», спасителят на Ордена на Сит. Вярвало се е, че «Сит’ари» ще бъде съвършено същество, което ще придобие могъщество и власт и ще донесе баланс в Силата. В съответствие с предсказанието, «Сит’ари» ще се въздигне и ще унищожи Сит, но в последствие ще поведе ситите отново и ще ги направи по-могъщи от всякога (поразителен паралел с «Избраният» от джедайската легенда, въпреки че изглежда «Сит’ари» и «Избраният» да означават едно и също).
Хилядолетия по-късно, по време на Златния век на Империята на ситите, един изследователски кораб на Републиката открива далечните светове на Сит. Ситският Дарт (лорд, господар) Нага Садоу вижда в това блестяща възможност да нападне Републиката и да отмъсти на джедаите, които са ги прогонили. Историята е запомнила инвазията, останала в паметта като «Великата хиперпространствена война» и това е само първият от многобройните конфликти между джедаи и сити. Въпреки, че войната завършила с летаргичното състояние на Нага Садоу на Явин 4 и унищожаването на звездния му флот, Ситската империя оцеляла. Първоначално се е вярвало, че се е разпаднала благодарение на постоянните атаки на Старата република, но в последствие се оказало, че ситските лордове успешно са се оттеглили в непознатите региони на Галактиката, подготвяйки в тайна часа си на завръщане.
Отново и отново сити и джедаи се противопоставяли, оставяйки само разрушени светове на местата на техните битки. Много може да се говори за тези времена, затова ще споменем накратко само най-ярките моменти, останали в историята.
Векове след тези събития, един джедай на име Фрийдън Над преминал към Тъмната страна на Силата. На Явин 4 той събудил духа на Нага Садоу, който го обучил в традицията на Сит. Макар, че съдбата на Садоу не е известна със сигурност, се вярва, че духът му е унищожен от собствения му ученик. Кой знае? Знаем обаче, че Фрийдън Над използвал придобитата си мощ да завладее системата Ондерон, а мрачната му гробница на Дксун се превърнала в аванпост за много могъщи ситски воини. По-късно, джедаят Екзар Кун – също преминал на Тъмната страна– открива гробницата му. Духът на Над го въвежда в традицията на Сит, но след като унищожава Над, Екзар Кун – провъзгласен за Тъмен лорд на Сит от духа на древния Тъмен лорд Марка Рагнос – привлича за свой ученик джедая Улик Кел-Дрома и започва т.нар. «Велика ситска война». Когато Екзар Кун е победен от обърналият се отново към Светлата страна ренегат Кел-Дрома, за да оцелее, се установява на Явин 4. Използвайки древни ситски магии, Екзар Кун извлича жизнената сила на масаските воини и засилвайки така своята тъмна мощ, затваря духа си в техните храмове – където, твърди се, след хилядолетия духът му е унищожен от група ученици на Скайуокър (по ирония на съдбата точно в един от тези храмове принцеса Лея награждава Люк Скайуокър и Хан Соло в четвъртата серия от сагата). По-голямата част от ситските спътници на Екзар Кун са избити в края на Великата ситска война, и този акт остава в историята под името „Прочистването на деветте дома”.
Около четиридесет години след описаното, джедаите Реван и Малак – герои от Мандалорианските войни (конфликт, провокиран от оцелелите ситски членове на древната Ситска империя в крайните региони на Галактиката) – се поддават на Тъмната страна и основават Втората ситска империя. Използвайки древната ратаканска фабрика за производство на звездни кораби, те създали огромен флот и атакували Старата република. Така започва «Втората ситска война», наречена по-късно «Джедайската гражданска война» – един конфликт, който се оказал още по-разрушителен от войната на Екзар Кун, тъй като твърде много джедаи били привлечени към Тъмната страна или просто били избити от ситските воини.
Реван е най-великият военен гений, познат някога на джедаите. Както скоро става ясно на управляващия елит на Старата република, Мандалорианските войни се оказват спечелени именно благодарение на неговата хитрост. По време на тези войни , Реван и Малак преоткриват древната Ситска империя в непознатите региони на Галактиката и затова внимавали да запазят републиканските корабостроителници с оглед да ги използват по-късно срещу тази забравена заплаха, когато двамата завладеят Галактиката. След преврата на Малак обаче, умът на Реван е разрушен, а в последствие, попаднал в ръцете на джедаите, е възстановен по техните начини. Приемайки плаща на Тъмен лорд на Сит, Малак удвоява ударите си срещу Старата република, без повече да се интересува от запазването на военния капацитет на враговете си. Водейки републиканските армии, обновеният Реван повежда атака срещу ратаканската корабостроителница и пробивайки си път през армиите от дроиди, сити и тъмни джедаи убива Малак в двубой, давайки така шанс на Старата република. Надявайки се да сложи край на древната ситска заплаха, година след това Реван заминава в непознатите региони на Галактиката и за него повече нищо не се чува. Въпреки, че Галактиката не е станала «по-светла» от преди, за следващите хиляда години джедаите получават възможност бавно да увеличат своя брой и възстановят ордена си.
От друга страна, раздробени и без силен обединителен център, ситите се намирали в упадък. Жадни за власт, те воювали един срещу друг унищожавайки така ордена си. Оцелелите го въстановяват под ръководството на Дарт Каан, наричайки себе си «Братството на мрака». За да умиротвори своите обезсърчени съмишленици, Каан отхвърля хилядолетната традиция за един единствен доминиращ Тъмен лорд и дава тази титла на голям брой от тях, въпреки че твърде малко са го заслужавали.
Последният голям конфликт намерил място на полетатата на далечната планета Руусан, където Дарт Каан и неговото братство влизат в сражение с джедаите. При последвалото клане и след това, убивайки свои и чужди, от всички сити оцелял само един: Дарт Бейн.
Той бил сложна и многопластова личност (която поради своята важност е предмет на отделна статия) и по някакво странно стечение на обстоятелствата на него му било съдено да стане еталон в историята на Сит. С оглед оцеляването на култа, Дарт Бейн реформира ордена на Сит така, че да бъдат само двама тъмни лорда – нито повече, нито по-малко – учител и ученик, предпазвайки по този начин бъдещите си наследници от ново и взаимно унищожаване. Когато впоследствие учителят бивал наследяван от ученика си, новият тъмен ситски господар е трябвало на свой ред да си намери ученик. Дарт Бейн въвел коварството, хитростта, потайността, търпението и планирането като основни принципи на новият ситския орден. В съгласие с решението на Дарт Каан, на учителя и ученика в Ордена на Бейн се дава правото да носят титлата «Тъмен лорд на Сит», получавайки така равнопоставеност (макар и твърде хипотетична). Той си взел и ученик, по-скоро ученичка – младо момиче на име Зана, въвеждайки я в Тъмната страна на Силата и традицията на Сит. Дарт Зана се оказала способна и достойна ученичка.
Преодолели стремежа си да се самоизбиват заради мощ и власт, сега съществуването на ситите придобило нов смисъл – да отмъстят на джедаите за своето унищожение.
Именно това е причината Орденът на Сит потайно и успешно да съществува векове наред до времето на Дарт Сидиус и Дарт Мол. Защото Тъмната страна на Силата, поради присъщата си мощ, е изключително трудно да бъде разкрита.
Показателен е фактът, че призрачен ситски майстор като Дарт Сидиус е успял да запази в тайна своето съществуване, дори и въпреки многобройните си контакти със Съвета на джедаите. Еволюцията и стремежът към оцеляване са развили в ситите способности, които джедаите не са, или не могат да усъвършенстват. Затова от тази гледна точка ситите се оказват по-подготвени от джедаите, които са гледали на себе си като на незастрашен вид. Считайки ситите за унищожени, появата на Дарт Мол на Татуин и Набу се оказва неприятно откритие за джедаите. След неговата смърт и с право колебаейки се кой е бил убит на Набу – учителят или ученикът – слепи за пътищата на Тъмната страна на Силата, те се провалят в усилията си да отговорят на този жизненоважен за тях въпрос. Всъщност, това е и една от основните грешки на Джедайския съвет, довела до така известните ни трагични за него последствия. Смъртта на Дарт Мол всъщност се оказва победа за Сит: Дарт Сидиус, публично познат като «сенаторът Палпатин от Набу» е издигнат в ранг Канцлер на Галактическата република. С помощта на новия си ученик и бивш майстор-джедай граф Дуку (същият Дарт Тиранус), той създава Федерацията на независимите системи, давайки по този начин началото на Войната на клонингите.
В дните на упадък на Републиката (а заедно с нея и на Ордена на джедаите) ситската традиция успява да просъществува успешно, което позволява на ситите да удовлетворят дълго лелеяния си стремеж към отмъщение и след масовото унищожение на враговете си джедаи - т.нар. «Голяма джедайска чистка» – да изживеят отново своя продължил няколко десетилетия ренесанс. В лицето на галактическата власт на Император Палпатин и неговият ученик и наместник – някогашният най-могъщ джедай Анакин Скайуокър, а сега тъмен ситски лорд Дарт Вейдър.
По време на Галактическата гражданска война, Съюзът на бунтовниците започва да застрашава суверенитета на Империята. Вихърът на този конфликт завърта в себе си хора от различни раси, в т.ч. и Люк Скайуокър, синът на Анакин. Скоро след като Люк унищожава имперската Звезда на смъртта, Император Палпатин и Дарт Вейдър усещат истинската идентичност на младежа. Двамата ситски лорда се опитват да го привлекат на своя страна, но – всеки със свой собствен мотив. Дарт Вейдър има тайното намерение да убие Императора и да властва над Галактиката със сина си, докато Палпатин иска да замени тъмния ситски лорд с Люк. По време на битката за Ендор, Скайуокър отказва да се присъедини към Императора, който – изцяло отдаден на Тъмната страна на Силата – бавно започва да го убива със със своя специфичен ситски маниер. Страданията на сина му и молбите му за помощ бавно, но сигурно освобождават Анакин Скайуокър от волевото влияние на Императора и хвърляйки своя господар в шахтата на реактора на Звездата на смъртта, поема върху себе смъртоносното лъчение на Палпатин. Люк избягва с тялото на баща си кратко преди Звездата на смъртта да бъде унищожена, поставяйки така края на Галактическата империя.
Но съвсем не и края на Сит.
- * * * * * *
Вместо послеслов.
Тъмните ситски лордове не са единствените, които имат възможностите да използват мощта на Тъмната страна на Силата, въпреки че именно те са най-опасните и могъщи врагове на джедаите. Етикетът «тъмни джедаи» често се прилага към изпозващи Силата не-сити. Налага се уточнението, че тези адепти на Тъмната страна може никога да не са били джедаи, и това се потвърждава от факта със съществувалите многобройни «тъмни джедаи» обучавани в дните на Империята, когато Джедайският орден е бил мъртъв.
Още по време на Войната на клонингите Дарт Сидиус и Дарт Тиранус са имали на разположение доста тъмни джедаи, обслужващи интересите на Сепаратистите. В кръга на конт Дуку можем да видим Асадж Вентрес, Артел Дарк, СервансТан, Кадриан Сей, Древека Хокту и други. Вече Император, Сидиус продължава тази тенденция и създава такива организации от тъмни джедаи, известни като «Инквизиторите», «Тайният орден», «Ръцете на Императора», «Елитът на Тъмната страна», «Императорската стража» и т.н. След разпадането на Империята част от тъмните джедаи за избити, а оцелелите се разпръскват; но такива има и в обкръжението на Люк Скайуокър. Естествени съюзници на ситите, в бъдеще тяхната помощ ще се окаже неоценима. А междувременно, въпреки трудностите, джедайската общност бавно започва да се възстановява.
Джедаите обаче отново остават неведение за най-голямата заплаха, която продължава да представлява за тях новият Орден на Сит. Лумия, бивша ръка на Императора и тайна ученичка на Дарт Вейдър, става Тъмна господарка на Сит след смъртта на учителя си на Ендор. Когато двамата й ученици Флинт и Карнор Джакс биват убити, Дарт Лумия изчезва и отново връща към тайна съществуването на Ордена на Сит. Така, както е направил Дарт Бейн десетки векове преди нея...
