Кардинал Анджело Содано

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Предлага се тази статия да се обедини със статията Анджело Содано.

Анджело Содано (роден 23.XI.1927 г. в Исола д`Астри, провинция Пиемонте, северна Италия), италиянски католически духовник, доктор на богословските науки, архиепископ, кардинал, държавен секретар на Ватикана, декан на кардиналската колегия.

Баща му бил депутат в италиянския парламент. Ахджело Содано е следвал във Висшата Духовна Семинария в Асти и там е ръкоположен за свещеник на 23.IX.1950 г. Работи там до 1959 г. като преподавател и душепастир на младежите. Същата година започва работа в Светия престол по покана на архиепископ Ахджело Дел`Акуа. През 1962 г. започва работа във ватиканската дипломация и е номиниран от папа Йоан XXIII за секретар на нунциатурите в Еквадор, Уругвай, Чили. През 1968 г. се връща в Рим, където през около 10 г. работи в Съвета по обществените въпроси на Църквата. Има докторат по богословие от Папския Грегориянски Университет и докторат по църковно право от Папския Латерански Университет. Завършил също Папската Църковна Академия (ватиканска дипломатическа школа). Получил почетните титли таен извънреден шамбелан (1962) и капелан на Негово Светейшество (1963).

На 30.XI.1977 г. е номиниран от папа Павел VI за титулярен архиепископ на Нова ди Чезаре и апостолически нунций в Чили; ръкоположен за епископ на 15.I.1978 г. в Асти от кардинал Антонио Саморе. През май 1988 г. станал секретар на Съвета по обществените въпроси на Църквата, а след реорганизацията на Римската Курия заел поста секретар на секцията за контакти с държавите в Държавния Секретарият. Ръководил също Папската комисия за Русия. Представлявал Ватикана на срещите на външните министри на държавите - участничли в Конференцията за сигурност и сътрудничество във Виена, копонхаген, Ню Йорк и Париж.

След като кардинал Агостино Касароли се пенсионира, на 1.XII.1990 г. става държавен подсекретар, а след като е номиниран за кардинал от папа Йоан Павел II през юни 1991 г. - пълномощен държавен секретар. Провъзгласен за кардинал-презвитер на 28.VI.1991 г. и получил титлата презвитер на римската църква Санта Мария Нуова. Многократно представлявал папата на религийни тържества в ролята на легат или специален пратеник. Бил президент-делегат на IV Генерална конференция на епископите от Латинска Америка в Санто Доминг (Доминиканска република) през октомври 1992 г. През януари 1994 г. бил номиниран от папата за кардинал-епископ и получил титулярната епископска столица Албано в покрайнините на Рим.

Заедно със смъртта на Йоан Павел II (2.IV.2005 г.) престанал да изпълнява функциите на държавен секретар, но отново бил номиниран на същото място от папа Бенедикт XVI. по време на конкава 2005 г. сочен за кандидат за бъдещ папа (т.нар. папабил). На 30.IV. 2005 г. станал декан на кардиналската колегия и получил титулярната епископска столица, сварзана с тази функция, Остия. Кардинал-епископ на Остия преди избора си на папа е бил Йозеф Рацингер.