Карл Джераси

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карл Джераси американски учен
Роден:	29 октомври 1923 Виена, Австрия

Карл Джераси (Carl Djerassi), роден на 29 октомври 1923 във Виена, Австрия, е химик и драматург, известен предимно със своя принос за разработването на първото противозачатъчно хапче. Участва през 1951 г., заедно с мексиканците Луис Е. Мирамонтес (Luis E. Miramontes) и Хорхе Розенкранц (Jorge/George Rosenkranz, евреин от Будапеща), в откриването на progestin norethindrone, който - за разлика от progesterone, действа дори при приемане през устата и е много по-силен от естествено съществуващия хормон. Отбелязва, че не е имал предвид контрол върху раждаемостта, когато започнал да работи с прогестерон - "дори в най-безумните ни мечти… не сме си (го) представяли", макар да го наричат бащата на хапчето. Автор е също така и на романа „Дилемата на Кантор“, в който разглежда морала на съвременните научни изследвания чрез главния си герой д-р Кантор.

[редактиране] Биография

Бащата на К. Джераси е сефарадски евреин от България, а майка му ешкеназка еврейка от Австрия. Те се срещат в Медицинското училище на Виенския университет, женят се и се преселват в София. Майката се връща във Виена за 2 месеца, за да роди единственото си дете. Детските си години прекарва в България с родителите. Когато става на 5 год., заминава с майка си във Виена. Там учи в реалната гимназия на Фройд до 14-годишна възраст, като живее през лятото при баща си в България, който се развел с майка му. След аншлуса на Австрия баща му бързо се жени отново за майка му, за да може той да се измъкне от нацистския режим и да замине за България през 1938. Живее 1 год. при баща си и учи в Американския колеж в София, а майка му заминава за Англия, за да си уреди имигрантска виза за САЩ. През 1939 16-годишният Джераси и майка му пристигат в Съединените щати, разполагайки само с 20 долара.

Завършва частния Кеньон колеж в Гамбиер, Охайо, като получава бакалавърска степен по органична химия (1942). Жени се (1943) за първи път, преди да започне следването си в Университета на Уисконсин в Медисън, Уисконсин, където през 1945 получава степен доктор. Същата година става гражданин на САЩ. Работи (от 1944) 5 год. за Ciba. През 1949 постъпва в Syntex, гр. Мексико, като помощник-директор по изследванията при тогавашния технически директор Хорхе Розенкранц. От 1952 до 1959 преподава по химия в Щатския университет "Уейн" в Детройт, Мичиган, като взема отпуск, за да работи пак за Syntex (1957-1960).

От 1959 е професор в Университета "Станфорд", Калифорния и президент на "Лаборатории Синтекс" в гр. Мексико, после и в Пало Алто, Калифорния. Връзката му със Syntex го прави богат - купува голям парцел земя в Удсайд, Калифорния, създава ранчо за добитък и събира голяма колекция от художествени творби.

От втората си жена Норма Лъндхолм има син Дейл (кинодокументалист) и дъщеря Памела (художник). След нейното самоубийство (1978) той основава в нейна памет Програма Джераси за местни художници (Djerassi Resident Artists Program, DRAP). Понастоящем е женен за Даян Мидълбрук, биограф и заслужил професор в "Станфорд". Живеят в Сан Франциско и Лондон.

Джераси е водещ колекционер на творби от германо-щвейцарския художник Паул Клее (Paul Klee, 1879-1940). Негови произведения често се излагат в Музея за съвременно изкуство в Сан Франциско, на който Джераси е завещал колекцията си от Клее. Престанал да колекционира, когато основал програмата, вярвайки, че е по-добре да подпомага художниците, докато са живи, вместо търговците, които са единствените облагодетелствани от огромното надценяване на творбите на починалите художници.

[редактиране] Обществено значение на научната работа

Джераси предчувства общественото значение на хапчето. Вижда огромното му влияние върху обществените взаимоотношения на мъжете и жените, повлияни до голяма степен от социобиологията на половото размножаване. Предугажда много по-голямо обществено значение за мъжете, отколкото за жените, говорейки за „феминизиране на мъжете“ и загатвайки за „социал-феминизирането“ на законите и обществените ценности за жените в обществото като цяло.

[редактиране] Награди и почести

Удостоен е с Национален медал за наука, връчен му от президент Никсън, макар да е бил в т.нар. Списък на враговете на Никсън [1].

През 1978 е включен в Националната палата на изобретателската слава. Награден е с Национален медал за техника (1991) за "неговия значителен принос за разрешаване на екологични проблеми; за неговите инициативи за развитие на романа; за практически подходи за продукти за контрол на насекоми, които са биологически разградими и безвредни".

Проф. Джераси е член на Попечителския съвет на „Бюлетина на атомните учени“ и председател на Съвета на научните консултанти на Pharmanex.