Ковачите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ковачите е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, Област Сливен.

Ковачите

Данни
Област:	Сливен
Община:	Сливен
Население:	918 (13/09/2005)
Надм. височина:	222 м
Пощ. код:	8874
Тел. код:	04511
Геогр. положение:	42° 34' сев. ш. 26° 14' изт. д.
МПС код:	`СН`
Кмет или наместник
Минка Топалова

[редактиране] География

Село Ковачите се намира на 15 км югозападно от град Сливен и на 5 км южно от Сливенските минерални бани. Селото се намира в пояс с умереноконтинентален климат, дължащ се на средиземноморското влияние. Характеризира се с кратка и безснежна зима и прохладно лято. Средногодишната температура на въздуха е 12,4°C. Простира се на площ от 1056 дка и е осмото по големина село в Област Сливен. Селото е с добра инфраструктура като в него има изградени 4 супермаркета, 2 от които съвсем нови и отговарящи на европейските стандарти. Има удобен автобусен транспорт от град Сливен. В селото има аптека както и магазин за промишлени стоки. В селото има две фурни едната от които произважда закуски и тестени изделия, а другата ръчен хляб. В селото има още пунк за събиране на мляко, както и мандра за производство на кашкавал. В долната част на селото има два фуражни цеха които произвеждат фуражни смески по европейски стандарти. Трябва да се отбележи, че в селото има и два казана за варене на ракия.

[редактиране] История

Предишното име на селото е Намбантлари.

Не, предишното име на селото е Налбантлари - от турската дума "налбантин" - подковач на добитък.Село Ковачите възниква през ХV-ти век,първоначално на север от Сливенските минерални бани, по пътя за Казанлък. Но тъй като селяните били подлагани на постоянни набези и грабежи от турски разбойници, селото се изместило на 17 км югозападно от Сливен. След Руско-турската война от 1828-29 г., заедно с голяма част от българското население в сливенско, ковачевци се изселват в Бесарабия, в с. Струмок, Татарбунарски район. По-късно шест семейства се връщат в селото. Останалите се заселват в Добруджа. Според други данни, през 1862 г. 35 семейства - 116 души се изселват в с. Налчовка, Запорожка област, в Украйна.

[редактиране] Религии

Населението на селото е 100% християнско.

[редактиране] Обществени институции

В селото има целодневна детска градина "Снежанка", основно училище, Читалище "Пробуда" и православен храм.

[редактиране] Културни и природни забележителности

На 21 май 2004 г. в Читалище „Пробуда“ в селото се проведе тържествено събрание-концерт по повод 70-годишнината от създаването му. Събранието беше открито в 20 часа от председателя на читалищното настоятелство - Иван Михайлов. Доклад за основаването и дейността на читалището през годините прочете секретарят Диана Гинчева. Гости на празника бяха заместник кметът на общината д-р Пенко Пенков, който поднесе поздравленията на общината и представители на отдел "Култура". Да поздравят самодейците и читалищните работници бяха дошли представители на читалищата от селата Злати войвода, Старо село, Селиминово, Гавраилово, Николаево, Читалище "Дружба" - гр. Сливен. В концерта взеха участие младежка фолклорна група "Синчец", фолклорна танцова група и смесена фолклорна певческа група. Показан беше танцът "Комитско лице", индивидуално се представиха Мария Дишленска, Митка Янкулова, Цонка Михалева, Добромир Йорданов. В програмата беше включена и сценката "Пъдар" от Елин Пелин, подготвена от участниците в младежката фолклорна група. Поздрав към самодейците със своите изпълнения отправиха децата от Целодневна детска градина "Снежанка" - с. Ковачите и групата за стари градски песни от Читалище "Дружба" - град Сливен. За изпълнението си участниците в концерта получиха много аплодисменти и цветя. На най-изявените читалищни дейци и самодейци читалищното настоятелство връчи грамоти. Честването се превърна в истински празник не само за читалището, но и за цялото село.

През 2005 година младежкия танцов състав към читалището взе участие на деветия национален събор на българското народно творчество "Копривщица 2005", където му бе присъдена "грамота за постижения" за изпълнението на обичая "Годеж"

По пътя за село Младово на 2 км южно от Ковачите има паметник в чест на загиналите за освобождението срещу Германия през втората световна война. Паметникът е изграден на мястото на което се е провел боят при село Ковачите.

В село ковачите е роден Иван Славов бивш кмет на град Сливен и настоящ депутат.

През 1943 г. в с. Ковачите е роден Тодор Господинов Дичев – академик на пет академии в Русия, доктор на философските науки, кандидат на медицинските науки, известен далеч извън пределите на България. След завършване на Основното училище в с. Ковачите, академик Дичев продължава образованието си в мъжката гимназия в Сливен, а по-късно е приет във Факултета по журналистика и философия в Софийския университет. Прекъсва следването си там и заминава за Москва, където учи в Държавния медицински университет. Голямо влияние в кариерата и научната дейност на академик Дичев оказва известният руски академик П.А.Анокин. През 1969 г. завършва института с отличие по специалност “Вътрешни болести и токсикология”, а през 1973 г. защитава и докторска дисертация. Паралелно завършва философия в Софийския университет. Работил е в БАН, преподавал е в различни университети и институти у нас и в чужбина. Специализирал е по въпросите на човека и околната среда. Академик Дичев е автор на повеше от 300 научни статии, повече от 10 книги по проблемите на психовлиянията, ционизма, зомбирането и дезомбирането.Със своите постижения в областта на парапсихологията той открива у хората неизвестни и на самите тях способности да направляват волята, интуицията, духовната и емоционална си сфера. Чрез парапсихологическа помощ той е способен да активизира мозъчната дейност, да подобри речта и паметта.

[редактиране] Други

Основния поминък на населението с свързан с производството на плодове и зеленчуци, като много хора са заети и в промишлеността на град Сливен. Землището на село Ковочите се славеше като "Долината на прасковите" но в годините на прехода много от прасковените градини бяха унищожени по една ли друга причина. Трябва да се отбележи, че напоследък за земеделските производители стана приоритет създаването на нови овощни градини от череши и праскови. В селото има две кооперации, както и няколко частни арендатора, които се занимават с отглеждането на зърнени култури. За разлика от прасковените масиви лозовите такива не бяха унищожени, а напротив започна подмяна на старите насаждения с нови, като се набляга на елитни сортове грозде - каберне и мерло, както и на разпространения само тук сорт - сливенка шевка.