Конник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Конници (лат. Equites) са социална прослойка в Древен Рим.
Първоначално конниците са римски граждани, които могли да си позволят да имат кон и да служат в кавалерията. По-късно за приемането в съсловието на конниците е било необходимо имущество от най-малко 400 000 сестерции. Конниците са били заможната средна класа в Древен Рим. В центурианското събрание са образували 18 центурии и в началото са имали право да гласуват първи. Повечето финансови професии - банкери, финансови посредници, търговци и др. са били запазени за съсловието на конниците.
