Констанс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Констанс Римски император
Роден:	320 ?
Починал:	350 край Хелене, дн. Франция

Флавий Юлий Констанс е римски император (333-350), трети син на император Константин I Велики и Фауста.

Най-младия син на Константин Велики и негов любимец. Издигнат в ранг "цезар" от баща си през 333. След подялбата на империята през 337 получава Италия, Северна Африка и Балканите (по-късно отстъпва Тракия на един от братята си).

Константин ІІ е несъгласен с подялбата на империята и търси разширение на териториите си във война с Констанс през 340. След като брат му загива в битката Констанс присъединява неговите земи на запад, превръщайки се във владетел на 2/3 от Римската империя.

През управлението му външното състояние на държавата било добро - благодарение на стабилната армия и способните генерали франки, алемани и готи били разбити и укротени. Той редовно присъствал по границите и дори през 343 бил последния римски император посетил Британия, атакувана от скотите.

Постепенно обаче се доказал като ленив и бездеен владетел, покварен и разпуснат, отдаден само на развлечения и разврат. Админстрацията на провинциите била влошена както от корумпираността на имперските служители, така и неговата собствена некомпетентност и безразличие, съчетани с прахосничество. Неговата репутация била опетнена от влечението му към германски телохранители. Без никаквъв авторитет сред армията и населението, дните на управлението му били преброени след бунта на военачалника Магненций през януари 350 в Отен Галия. Научил новината докато бил на лов в околностите на града и вместо да се противопостави на узурпатора, побягнал към Испания. Една след друга армиите преминали към Магненций, а изоставения Констанс бил настигнат и убит в малък град в Пиренеите, наречен Хелене в чест на баба му.

Римски императори
Константин I Велики (306 - 337)	Съимператор с Констанций II (337 - 361) и Константин II (337 - 340)	Магненций (350 - 353)
Римска империя