Коптско християнство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Коптски кръст

Съдържание

1 История
2 Структура и обичаи
3 Вижте също
4 Известни копти

[редактиране] История

Според някои сведения днес има около 50 милиона коптски християни. Те живеят основно в Египет, Етиопия (от 1950 автокефална църква) и Еритрея (от 1990-те г. отделила се от етиопската църква), но има значителен брой и в Судан, по-малки групи в Либия, Ливан, Израел, както и диаспора в целия свят. Думата "копт" означава "египтянин" - наследник на древното население на Египет, което в първите векове на н.е. в огромното си болшинство приема християнството, според преданието апостол на Александрийската църква е евангелист Марк, починал в 68 г. в Александрия. Апостол Павел споменава Аполон, един от първите христяни в Египет (Деяния 18, 24-28). Първата прочута християнска школа е открита в Александрия - средище на неоплатонизма и гностицизма. В Александрия живеят тогава много гърци, между които прочутите Филон Александрийски, Оригенес, св. Климент Александрийски, както и евреи. През 538 г., след Халкедонския събор (451 г. с папа Диоскур, Александрийски патриарх) коптско-православната, сирийската, арменската и църквата на св. Тома в Индия коптите се отделят окончателно от Църквата и считат от нея като последователи на монофизитството. Самите коптски християни се наричат "православни" и "миафизити". Още в началото на мюсюлманството Египет е завладян от арабите (641 г.) и коптските християни (около 18 милиона тогава) стават постепенно в собствената си страна малцинство. В края на 8 в. Харун ел Рашид принуждава християните да носят особени знаци и забранява строежа на нови църкви. Особено преследвани са коптите от калифа Ел Хаким (906-1021) в нач. на 11 в. Много копти приемат мюсюлманството. Опити за уния с Католическата църква (Флорентински събор 1442, 1741, 1895 и 1947 г.) завършват с малък успех.

[редактиране] Структура и обичаи

Предстоятелят на Коптската църква в Египет, където живеят ок. 10 мил. коптски християни в 40 диозеза се нарича папа. В литургията коптските монаси използват от 2 в. насам всъщност древния египетски език, до средновековието (13 в. писмено и говоримо), след това на базата на този език особен свещен език, на който се говори понякога и всекидневно. Коптите имат своя азбука с допълнителни гръцки букви. Коптите почитат Седемте сакрамента и признават решенията на съборите в Никея (325), Цариград (381) и Ефес (431), празнуват литургиите на св. Василий Велики (330-379), св. Григорий и св. апостол Марк. Постят по правило 200 дни в годината (вкл. в сряда и петък), като се въздържат от мляко, краве масло, яйца и месо също и 9 часа до причастието. Древна традиция има монашеството, основано от Антоний Велики (ок. 251-356) и св. Пахомий (ок. 292-346). Иконописта, в Етиопия също така кръстове в най-различни форми и функции, е типична за коптското християнско изкуство. Едни от най-древните икони са коптски от 6-7 в. и се съхраняват в Лувъра. Прочути са също така коптските тъкани, каменната украса и дърворезбата. Музей на коптското изкуство се намира в Кайро. Виж още: коптски кръст.