Кремиковци (компания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кремиковци
Основана:	1963
Седалище:	София, България
Служители:	8000
Продукти:	чугун, стомана и феросплави
Уеб сайт:	www.kremikovtzi.com

„Кремиковци“ е най-голямата металургична компания в България.

[редактиране] История

С Постановление на Министерския съвет през 1956 година се създава Металургичен комбенат "Кремиковци" на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителсто на комбината започва през 1960 година. През 1963 година влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на кокс и чугун. През 1964 година започва производството на агломерат, а до 1969 г. — на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).

През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) "Кремиковци", а през 1982 година - на СМК "Леонид Илич Брежнев". През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат "Л.И. Брежнев", а от 1988 година отново е Металургичен комбинат "Кремиковци". През 1989 година се регистрира като Държавна фирма "Кремиковци" със седалище в София, квартал "Ботунец". С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва приватизацията му.

[редактиране] Компанията след 1999 година

През 1999 г. 71% от капитала на дружеството е закупен от Финметалс холдинг АД. През август 2005 г. Финметалс холдинг е закупена от Global Steel Holdings Limited, част от групата Mittal Steel^[1], най-големият производител на стомана в света. През 2006 г. Mittal Steel и Global Steel Holdings Limited подават отделни оферти за покупката на държавния дял в турския стоманопроизводител „Izdemir“^[2].

По-голяма част от продукцията си компанията изнася за страни от Европейския съюз, Турция, някои бивши югославски републики, както и в САЩ и Китай. Печалбата на предприятието за 2003 г. е 120 милиона лева, а за 2004 г. — 80 милиона лева

През януари 2005 година „Кремиковци“ закупува 70% от Завода за производство на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в сръбския град Лесковац (Лесковъц), с което удвоява своя капацитет за производство на ламарина с полиестерно покритие до 72 хил. тона годишно. В края на март Кремиковци Леминд започна успешно първото си пробно производство след приватизацията. През април 2005 г. „Кремиковци“ закупи и косовския завод за поцинкована ламарина „Ламкос“.

Кремиковци е най-големият промишлен замърсител на въздуха на град София. Заради замърсяванията над определената от закона норма на компанията многократно са налагани глоби.^[3]

[редактиране] Източници

• http://www.securities.com/
• Официален сайт на Кремиковци АД

1. ↑ „Global Steel Holdings in consolidation mode“. The Hindu Business Line (2005-09-27). Взето на 2006-12-19
2. ↑ http://www.rusmet.ru/news.php?act=by_id&news_id=21782&print_ver=1
3. ↑ „"Кремиковци" избълва отрова над София“ - novinar.org, 30.01.30: „Основният промишлен замърсител на въздуха в София си остава «Кремиковци» АД, заявиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).“, „На «Кремиковци» непрекъснато са налагани глоби. На дружеството е наложена ежемесечна санкция за 2006 г. в размер на 88 946 лева за замърсяване на атмосферния въздух.“