Крепча
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крепча е село в Североизточна България. То се намира в община Опака, Област Търговище.
| Крепча | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Търговище |
| Община: | Опака |
| Население: | 1 525 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 200 м |
| Пощ. код: | 7845 |
| Тел. код: | 060372 |
| Геогр. положение: | 43° 29' сев. ш. 26° 8' изт. д. |
| МПС код: | Т |
| Кмет или наместник | |
| Джевдат Феимов | |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Разположено е в хълмиста местност по долината на рекичката Баш пунар, вливаща се в Черни Лом, на около 20 км северно от град Попово и се състои от две махали (горна и долна). Землището му е наситено със старини от античността и средновековието.
[редактиране] Кратка историческа справка
За пръв път името на селото се споменава в дворцовата хроника на Мехмед Нешри „Огледалото на света” – като една от важните твърдини (крепости) на „Александросоглу Сосман” (цар Иван Шишман) - Крапчане (или град Крапец). Крепостта, която е била един от стратегическите важни български центрове и най-вероятно едновременно с това едро феодално владение от Второто българско царство. През средновековието крепостта е контролирала пътя, който е идвал от град Червен, минавал през днешното село Люблен, през поречието на Калакоч дере и продължавал за град Никюп. Градът Крапец е бил превзет и разорен от османците по времето на похода на военачалника Али паша около 1388 год. Част от неговото оцеляло население е създало най-ранното чисто българско село Крепча, което поради различни причини на няколко пъти е сменяло своето място, но се изграждало отново все в този район. По деретата и реката до него в далечното минало се намирали и работели многобройни воденици. След падането на България под османска власт, до началото на XVI век селото попада в зеамета Герилеч (Крапич). През XVI век, вече изгубило своето административно значение, е част от казата Хезарград (Разград). През 1524 год. в османски данъчен регистър е записано като изцяло българско село Долне Крепче, каквото остава поне до края на XVII век. През 1598 год. името му е само Крапеч, а през 1635 год - Крепче. Масовото помохамеданчване в днешна Северна България, извършено от кримският султан Селим Гирай през 1689 год. засяга силно и това село. През 1874 год. то се споменава в документите вече като изцяло мохамеданско. За точната локализация на средновековната крепост Крапец в района на Крепча и Опака няма единно мнение. Допуска се, че това са крепостите „Гърчиновско градище” и „Крепча кале” обединени в един средновековен град, или че този средновековен укрепен поселищен център се е намирал в днешната местност „Ряката” и това е „Голямото кале” („Буюк кале”). По вероятна е втората ттез, като се има впредвид намираните археологически материали в руините на "Буюк кале". Според едно старо предание от селото се смята че неговите жители били преселени от Търновско боляри, които приели исляма. В местността Баш пънар до селото е открит и частично разкопан от археолози от музея на град Търговище некропол (гробище) с гробове от XII-XV век, в който най-вероятно са били погребвани жителите средновековния Крапец.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Крепчански скален манастир
Средновековният скален манастир, изсечен във варовиковите скали, намиращи се на 2 км от центъра на селото, отдясно на шосето за село Голямо градище, крие в своите пазви два старобългарски надписа, изсечени върху стените му на кирилица, като за по-лошо запазеният се смята, че поне засега е най-ранният надпис на кирилица, открит на Балканите. Датиран е от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет в 921 год. сл. Хр. - времето на цар Симеон Велики. Това, което е запазено от него гласи: „В година 6430 през месец октомври почина раб божи Антон...“. Другият, много по-добре запазен надпис, който е без конкретна дата гласи: „В името на отца и сина и светия дух. Тук почива праведният отец Антони. † . А който направи в църквата житница (прочетено от други и като хамбар), да отговаря пред бога. Написа недостойният Михаил. Амин.“
Самият манастирски комплекс, заедно с килиите на монасите-отшелници е разположен на три нива (тераси) върху скалния венец. Той включва освен килии, още и манастирска църква и църква-гробница. По стените на църквите и килиите има врязани кирилски, староеврейски букви и рунически знаци и рисунки, които днес след многовековната ерозия на скалите и грубата намеса в миналото на недобросъвестни посетители са в много лошо състояние. Предстои отново постепенното превръщане на манастирския комплекс в посещаван туристически обект и разработването му като такъв със средства по програма ФАР чрез изпълнението и защитата на съвместни проекти между общините Попово и Опака.
[редактиране] Редовни събития
Традиционен събор под егидата на ДПС през месец май .
