Критична температура
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Критична температура — това е тази температура, при която плътността и налягането на наситената пара стават максимални, а на течността, намираша се в динамично равновесие с с парата, става минимална.
С други думи - температурата, при която изчезва, размива се границата между течната фаза и газовата фаза.
Ако температурата е над критичната за съответното вечество, парите му не могат да се втечнят при никакво налягане. Тоест, над критичната температура парите се държат като газ
