Ланкастър (династия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Ланкастър.

Ланкастър — кралски род, който е младши клон на динсатията Плантагенет.

Основател на рода Ланкастър се смята Джон Гонт, херцог Ланкастър (1340-1399) - четвърти син на английския крал Едуард III. Сина на Джона Гонт Хенри Болингбрук (1367-1413) в 1399 година сваля от трона своят братовчед Ричард II и става крал под именто Хенри IV, но съхранява (както и неговия син и внук) титлата херцог Ланкастър. Негов наследник става синът му Хенри V (1387-1422), крал на Англия (1413-1422), който на свой ред е наследен от единствения си син Хенри VI (1421-1471). Хенри VI става крал едва на десет месечна възраст и вместо него управлявали чичовците му, Джон, херцог Бедфорд, и Хъмфри, херцог Глостър. Той е коронован(в хода на Стогодишната война) като крал на Франция. Хенри VI страдал от психическо разстройство. През 1461 той е свален от трона от другия младши клон на Плантагенетите Йорк. Но през 1470 г. в хода на Войната на розите той отново става крал за няколко месеца до април 1471 г., след което е затворен в Тауър и убит. Малко преди това и единственият му син Уелския принц Едуард е убит в битката при Тюксбъри. Така, че с убийството на Хенриа VI дома Ланкастър приключва в мъжкото си поколение. Хенри VII, основателят на династията Тюдор, който заема престола през 1485 година, е бил потомък на извънбрачен (впоследствие узаконен) син на Джона Гонт и бил считан за наследник на дома Ланкастър. Встъпвайки на престола, той приема титлата херцог Ланкастър, която от тогава е неразривна част от Британската корона.