Ливанска гражданска война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Ливанската гражданска война е кървав и сложен конфликт, който се разразява в Ливан през 1975–1990. Причина за избухване на конфликта е преместването на въоръжените отряди на Организацията за освобождения на Палестина от Йордания в Ливан през 1970г. в резултат на т.нар. черен септември. Палестинските бойци се опитват да създадат един вид "държава в държавата", което от своя страна нарушава крехкия етнически и верски баланс в ливанското общество.
Краят на война се поставя с посредничеството на Саудитска Арабия с преговорите в Тайф от края на 1989г.
Войната коства живота на 90 000 човека, 115000 са ранени, а 20 000 се водят безследно изчезнали. Близо 800 000 ливанци бягат в чужбина.
След арабо-израелската война от 1948г. Ливан става дом за над 150 хил. палестински бежанци. От 1970г. до 1973г. ООП е по средата на Йорданската гражданска война, която пропъжда голяма част от палестинските бойци и бежанци в Ливан. До 1975г. те вече са 300 хил. създавайки държава в държавата в Южен Ливан. ООП става все по-силна и по-силна и изиграва главна роля в Ливанската гражданска война. На 10 юли 1981г. след кратък мир, насилието отново избухва в Южен Ливан. Израелски въздушни сили атакуват палестински цели в Ливан, и в същия ден палестинци обстрелват северен Израел с ракети. В следствие на всички тези нападения, Израел започва операцията “Мир за Галилея” начело с министъра на отбраната Ариел Шарон. На 6 юни 1982г. 2 хил. израелски танка, 10 хил. армия, 1000 самолета, 500 военни кораба, започват офанзива на север от границата на Израел към Бейрут. Цел на евреите е ООП да се изтеглят на 40 км навътре в Ливан. След постигането на тази цел, те продължават и до Бейрут. Градът е под тежка обсада и постоянни бомбардировки 3 месеца. В края на август същата година е постигнато споразумение и ООП начело с Ясер Арафат заминават за Тунис. Вакуума, който се получава в следствие на заминаването на ООП, позволява на израелската армия да влезе в бежанските лагери Сабра и Шатила в Бейрут и да извърши масовото клане на палестинци. Броя на убитите ливанци и палестинци след “Мир за Галилея” е 17 825 души. Израел изтегля войските си само на 40 км навътре в Ливан. Като окупира градовете и селата отвъд тази линия, както и най-важния източник на питейна вода за Ливан река Лийтани. Израел се изтегля от Ливан през 2000г. в следствие на борбата на съпротивата в лицето на Хизбула. Войната в Ливан преключва на 22 ноември 1990г. Ливанската гражданска война е рожба на многото конфликти и политически компромиси от времето на колониализма, сложното демографскo развитие, многото вътрешно религиозни християнски и мюсюлмански конфликти, намесата на Сирия, Израел и ООП, и това, че е част от Студената война са причините за нея. На 13 април 1975г., в отговор на опита за убийството на главата на един от християнските кланове, членове на неговата партия разтрелват палестинци в един от кварталите на Бейрут. Този акт се счита за началото на гражданската война в Ливан. Войната в Ливан е по-скоро не на религиозна основа. В нея всеки е срещу всеки. Християни срещу християни, палестинци срещу християни, мюсюлмани срещу мюсюлмани, както и християни срещу мюсюлмани. Това на локален план. В глобален план във войната взимат участие САЩ, Франция, Израел и Ватикана на страната на християните, СССР, Сирия и арабските страни на страната на мюсюлманите и техните братя палестинците. Това е една от най-кървавите войни в рамките на арабо-израелския конфликт. С най-много цивилни жертви. Най-тежък е периода на 80-те г. Бейрут целият потънал в развалини, израелска окупация на юг, сирийска на изток. Ливанската гражданска война е рожба на многото конфликти и политически компромиси от времето на колониализма, сложното демографскo развитие, многото вътрешно религиозни християнски и мюсюлмански конфликти, намесата на Сирия, Израел и ООП, и това, че е част от Студената война са причините за нея. На 13 април 1975г., в отговор на опита за убийството на главата на един от християнските кланове, членове на неговата партия разтрелват палестинци в един от кварталите на Бейрут. Този акт се счита за началото на гражданската война в Ливан. Войната в Ливан е по-скоро не на религиозна основа. В нея всеки е срещу всеки. Християни срещу християни, палестинци срещу християни, мюсюлмани срещу мюсюлмани, както и християни срещу мюсюлмани. Това на локален план. В глобален план във войната взимат участие САЩ, Франция, Израел и Ватикана на страната на християните, СССР, Сирия и арабските страни на страната на мюсюлманите и техните братя палестинците. Това е една от най-кървавите войни в рамките на арабо-израелския конфликт. С най-много цивилни жертви. Най-тежък е периода на 80-те г. Бейрут целият потънал в развалини, израелска окупация на юг, сирийска на изток След арабо-израелската война от 1948г. Ливан става дом за над 150 хил. палестински бежанци. От 1970г. до 1973г. ООП е по средата на Йорданската гражданска война, която пропъжда голяма част от палестинските бойци и бежанци в Ливан. До 1975г. те вече са 300 хил. създавайки държава в държавата в Южен Ливан. ООП става все по-силна и по-силна и изиграва главна роля в Ливанската гражданска война. На 10 юли 1981г. след кратък мир, насилието отново избухва в Южен Ливан.Причина за това е убийството на израелския посланик в Лондон. Израелски въздушни сили атакуват палестински цели в Ливан, и в същия ден палестинци обстрелват северен Израел с ракети. В следствие на всички тези нападения, Израел започва операцията “Мир за Галилея” начело с министъра на отбраната Ариел Шарон. На 6 юни 1982г. 2 хил. израелски танка, 10 хил. армия, 1000 самолета, 500 военни кораба, започват офанзива на север от границата на Израел към Бейрут. Цел на евреите е ООП да се изтеглят на 40 км навътре в Ливан. След постигането на тази цел, те продължават до Бейрут, където са основните сили на палестинските терористи. Градът е под тежка обсада и постоянни бомбардировки 3 месеца. В края на август същата година е постигнато споразумение и ООП начело с Ясер Арафат заминават за Тунис. Вакуума, който се получава в следствие на заминаването на ООП, позволява на израелската армия да обгради бежанските лагери Сабра и Шатила в Бейрут и да позволи на ливанските християнски милиции да избият много от намиращите се там палестинци. Често Ариел Шарон е обвиняван за т.нар. кланета в Сабра и Шатила. Истината е обаче, че израелските части просто не се намесват в избиването палестинските мюсюлмани от лагерите. Самите убийства са дело на ливанските християни, а не на израелската армия-факт , който често се премълчава или изопачава. Броят на убитите ливанци и палестинци след “Мир за Галилея” възлиза на 17825 души. Израел изтегля войските си само на 40 км навътре в Ливан, като окупира градовете и селата отвъд тази линия, както и най-важния източник на питейна вода за Ливан река Лийтани. Израел се изтегля от Ливан през 2000г. в следствие на борбата на съпротивата в лицето на Хизбула. Войната в Ливан приключва на 22 ноември 1990г.
