Лисово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лисово е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, Област Хасково.
| Лисово | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Хасково |
| Община: | Свиленград |
| Население: | 3 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 380 м |
| Пощ. код: | 6541 |
| Тел. код: | 03774 |
| Геогр. положение: | 41° 56' сев. ш. 26° 19' изт. д. |
| МПС код: | Х |
| Кмет или наместник | |
| Име Фамилия | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Лисово се намира в планински район, на южните склон на планината Сакар. Намира се на 20 км северно от общинския център Свиленград и на 10 км от най-близкото село Левка. Пътят до там е асфалтов, в сравнително много добро състояние и води само до селото. Проблеми създават обилните снеговалежи, които падат през зимата и тогава достъпа до селото е силно затруднен. В момента в селото почти няма постоянни жители. Близо до с.Лисово на около 3 км навътре в планината се намира местността Далак бунар, до която води асфалтов път. Местността е много красива и се намира в дъбова гора. На около 1 км северно от селото се намира каменна кариера, която в момента не се използва. На изток от с.Лисово се намира с.Дервишка могила, а на запад с.Костур. До тях обаче се стига само по земни пътища и пътеки, който са трудно проходими дори и през лятото. Земеделската земя в землището на селото не е особено плодородна. Проблем е и водоснабдяването, в селото няма кладенци. Водата идва от намиращ се недалече язовир, в центъра има построена чешма.
[редактиране] История
До 1878г. село Лисово е било населено от турци, а името му било Коджаапли. През 1920-1930 година в селото се заселват българи бежанци от с.Шльопинци в Егейска Македония и с.Марамли в Тракия, които са били принудени да напуснат домовете си в резултат на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. Основния поминък на жителите на селото е било земеделието и животновъдството. В периода 1965-1980 година почти всички жители на селото се изселват от него предимно в общинския център гр.Свиленград и селото се обезлюдява изцяло. В различни периоди от време там има по няколко жители. По-голяма част от къщите се саморазрушават. В последно време се забелязва тенденция за оформянето на с.Лисово като вилна зона, в предвид на естествените природни предимства, които притежава - отдалеченост от оживени пътища и индустриални зони, чист въздух, спокойствие.
[редактиране] Културни и природни забележителности
На около 1,5 км от селото по пътя за местността Далак бунар, на около 150-200 метра вляво от пътя има останки от гробище, което е с неустановен произход. Няколко гроба са отворени най-вероятно от иманяри, но вътре няма нищо, липсват кости или други предмети. Самите гробове са с малка дълбочина около 80 см до 1 метър, стените им са оформени с цели гранитни плочи.
