Людвик Заменхоф
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Людвик Заменхоф Полски лекар, създател на Есперанто |
|
| Роден: | 15 декември 1859 Бялисток, дн. Полша |
|---|---|
| Починал: | 14 април 1917 Варшава, Полша |
Людвик Лазар Заменхоф (на полски Ludwik Łazarz Zamenhof, на немски Ludwik Lejzer Zamenhof, на есперанто Lodovic Lazarus Zamenhof, на еврейски Eliezer Lewi Samenhof), полски лекар от еврейски произход и създател на изкуствения език есперанто, е роден на 15 декември 1859 г. в Бялисток – дн. Полша, тогава в границите на Русия.
Заменхоф произхожда от многодетно еврейско семейство. Детството му протича в многонационалния град Бялисток, в който преобладават поляците, но живеят също така белоруси, евреи, руснаци и немци. От малък Заменхоф смятал, че различните езици са пречка за общуването между хората и един общ език би помогнал за това. Това го инспирирало още на 10 годишна възраст да напише пиеса в 5 акта, наречена Вавилонска кула.
На 20 годишна възраст Заменхоф започва да учи медицина в Москва, но прекъсва следването си през 1881 г., когато след атентата срещу цар Алаксандър II нараства антисемитизмът. Ето защо, той продължава обучението си във Варшава, като се дипломира през 1885 г. През 1886 г. Заменхоф специализира очни болести във Виена.
Още през гимназиалните си години Заменхоф създава първата, примитивна версия на свой изкуствен език, наречен Lingwe Uniwersala. В продължение на няколко години той създава следващи версии, с които се опитва да отстрани погрешни граматически страни на предните си проекти.
През 1885 г., опирайки се на познанията си върху няколко езика, Заменхоф приключва проекта си за международен език, познат днес като есперанто. След двегодишно търсене на издател, на 26 юли 1887 г. той издава пособието за правилата на този език на руски език. Издаването му става възможно с финансовата помощ на бащата на бъдещата му съпруга – Клара Силберник. Още през същата година учебникът е издаден на полски, френски, немски и английски езици.
Скоро след издаването му към учебника е проявен огромен интерес в целия цивилизован свят, и най-вече в Европа. Започва създаването на клубове от симпатизанти на есперанто и, въпреки първоначалния скептицизъм, появяват се преводи на най-популярните произведения на литературата. По инициативата на Заменхоф се създава международното есперантско движение, а самият автор се отказва от авторските си права върху изкуствения език и го предоставя на света за масово ползване. През 1901 г. във Франция се провежда първият световен конгрес по есперанто, по време на който Людвик Заменхоф е награден с ордена на Почетния легион.
Освен по проблема за създаване на международен език, Заменхоф се отдава на философски теории за обединяването на хората от различни религии. През 1901 г. издава под псевдонима Homo sum (в превод - аз съм човек) книгата Хилеилизмът – разрешаване на еврейския въпрос. В нея Заменхоф развива тезата за сближаване на евреите с изповядващите други религии. Евреите, според Заменхоф, следва да служат всеотдайно на държавата, в която живеят, а юдаизмът и иврит следва да си останат тяхна лична работа. Хилеилизмът е бил лошо приет от еврейската общност. През 1906 г. Заменхоф модифицира своите виждания, развивайки като идея Хомаранизмът (в превод Хуманитаризъм) – обединения на всички народи чрез общ език и вяра. Той, обаче, не намира положителен отклик и по тази своя идея.
През 1913 г. Людвик Заменхоф е номиниран за Нобелова награда.
Името на Заменхоф носят стотици улици и площади по света, както и два планетоида в Слънчевата система.
От брака на Заменхов се раждат 3 деца – син и две дъщери.
