Людмил Стоянов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Людмил Стоянов български филолог и писател |
|
| Роден: | 6 февруари 1886 Ковачевица, България |
|---|---|
| Починал: | 11 април 1973 София, България |
Академик Людмил Стоянов е български филолог и литературен критик. От 20-те години на 20 век развива активна публицистична и литературна дейност. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. На фронта заболява от холера.
Литературният му дебют е на страниците на сп. "Художник", където публикува лирическия цикъл "Замръзнали цветя". Става съредактор на сп. "Хиперион" и "Везни". През 30-те години на 20 век активно участва в антифашистки прояви, в Международния конгрес за защита на културата и мира, който се провежда в Париж през 1935. Обвинен, че не е патриот, жестоко е пребит от офицери, забранено му е да публикува свои творби и статии и е интерниран в Пазарджик, а по-късно и в Сомовит.След 9 септември 1944 г. е назначаван на отговорни длъжности в институциите на изкуството и науката.
Остава в литературната история с творби като "Меч и слово" (1917), "Видения на кръстопът" (1914), както и със следвоенните си произведения, които бележат сериозен прелом в творчеството му - "Холера", "Сребърната сватба на полковник Матов" и т.н. Изявява се и като драматург и преводач.
