Максимилиан Робеспиер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Максимилиан Мари Изидор де Робеспиер
(1758-1794)
Максимилиан де Робеспиер е ирландец по произход и е роден на 6 ти Май 1758 година в град Арес в семейство на потомствени адвокати. Неговият прозиход и образование предопределят жизнения му път- той се подготвял да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като учил в колежа "Луи Велики" в Париж, постъпил в Юридическия факултет на Сорбоната, но през 1781 година студентските години са вече минало. Максимилиан се връща в родния си град Арес и се Посвещава на адвокатската си кариера.Дейността му бързо придобива ярко изразен политчески характер.Приет за член на Араската академия на науките и изкуствата , той развива в докладите си на нейните събрания идеята за "естествените права" на човека и се обявява против законодателството, което не държи сметка за тези права.Робеспиер се смята за ученик и поклонник на Жан-Жак Русо, но не следва учителя си сляпо и безкритично.Той се стреми да намира реалистично решение на поставените му от живота проблеми. През 1789 година Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите за Генералните щати.Той обнародва две брошури , в които доказва неправомерността на абсолютната монархия като форма на управление и отхварля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати, с дълбокото убеждение,че той ще отстоява последователно неговите жизнени интереси.Робеспиер се отплаща за доверието което му гласуват. В Генералните щати преименувани като Народното събрание,той често взима думата за най - важните политически въпроси - за характера на властта,за дворянските привилегии ,за народните права.В началото той изглежда почти сам и безпомощен в морето от бушуващи страсти и не му е лесно да застави депутатите да го слушат, но това още повече го мотивира да отстоява възгледите си. Неговата сила се крие в ясните и определени позиции.Той не се поддава на съблазните на политическатата демагогия, на стремежа за евтина популярност.Появата му на трибуната винаги се предшествува от грижлива подготовка:както неговата външност така и словото му са безупречни.
Робеспиер проявява необикновенна твърдост и сила на волята.Заедно с неколцина депутати той образува крайната левица на Събранието.Благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач на тази малка групичка.Арският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, което се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституцията. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.
Робеспиер е между депутатите,които отказват да признаят правото на краля на вето.При разглеждане на "Декларацията за права на човека и гражданина" той отстоява принципите на боржуазната демокрация,противопоставя се на делението на гражданите на "активни" и "пасивни" според имотното състояние, застъпва се за всемирното разширяване на политическите свободи за въвеждане на всеобщо избирателно право. Невероятната последователност с която отстоява принципите си му донася огромен авторите.Депутатите започват да се вслушват в гласа му а и мнозина се боят от левите му радикални възгледи.Той има влияние върху огромна част от народната маса заради честността му и думите му: "Демокрацията е държава където народът е суверен и се ръководи от закони изработени от самия него.."както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи произнесени в Якобинският Клуб.
Две години След началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократчно крило на борюазията. Името му става известно на цяла Франция.
През 1792 година след събарянето на монархията, в центъра на вниманието на Робеспиер застава опасната за бъдещето на революцията съглашателска политика на жиродинците,които се стрямят да разгромят левите сили. Непримиримият революционер разобличава намерението им чрез разпалване нето на революционна война пртив европеските феодално-монархически държави. Той предупреждава ,че ще бъде предателство ако се тръгне по пътя на военна колизия с другите държави преди да се укрепи революцията. Заедно с Марат и други революционери от “Планината”. Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля и макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на “бесните” през 1793 година той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция .
След народните възстания от 31ви май и 2 ри юни 1793 година които слагат край на властта на жиродинската буржоазия, във франция се установява Якобинската революция с това настъпва и часът на Максимилиян Робеспиер за осъществяване на неговите политически и социални идеали.Заставайки начело на Комитета за обществено спасение и приемайки ръководството на страната той блясва като теоретик, но и като безпорен вожд на революцията. Дребнобуржоазната идеология на Робеспиер е причина обаче той да се лиши от подкрепата на народните маси, а това се оказва фатално за якобинците и техният водач.Той се оказва неспособен да разбере че като премахне “бесните”се лишава от най-масовата упора на якобинската власт. В тази обстановка става заговор на реакционната десница и на крайната левица в Ковента против Робеспиер и неговите привърженици,които завършва с арестуването му на 27 юни 1794 година .
На гилотината “неодкупният” отива с величествено мълчание,изпълнен с дълбоко презрение към своите врагове,които нямат сила да го погледнат в очите, защото всички разбират ,че със смърта на Робеспиер си отива цяла епоха-епохата на революцията.
