Маточина (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Маточина.

Маточина е село в Югоизточна България. То се намира в община Свиленград, Област Хасково.

Маточина (село)

Данни
Област:	Хасково
Община:	Свиленград
Население:	41 (13/09/2005)
Надм. височина:	164 м
Пощ. код:	6535
Тел. код:	037701
Геогр. положение:	41° 51' сев. ш. 26° 33' изт. д.
МПС код:	`Х`
Кмет или наместник
Име Фамилия

[редактиране] География

Разположено в най-южните склонове на Сакар планина, сред височинна местност, просечена от долините на река Тунджа от изток и река Фишера от запад. Отстои на 40 км от общинския център град Свиленград и на 110 км от областния център град Хасково. Селото се намира зад телени ограждения, тип кльон, наречени „инженерно-технически съоръжения“. Населението му е застаряващо и наброява около 50 души (по избирателен списък).

[редактиране] Завладяването на Адрианополис

Падането на Константинопол под властта на кръстоносците е една от най-големите културни трагедии известни до момента.

[редактиране] История

Няма днни за първите следи от поселение на днешната територия на село Маточина. Околността на селото е била обрасла с дъбоки гори, изобилствуващи от дивеч. В реките прорязващи землището на селото кипяло от живи твари. От дневника на султан Мохамед IV се научава, че през 1664 година е ловувал в подножието на крепостта и намиращото се под нея село. В писмения паметник на султана селото е наречено Фикла. В последствие името се преобразува на Фикел, с което име селото се именува до 30те - 40те години на XX век. Днес селото се казва Маточина по името на лековитата билка, която расте в региона.

[редактиране] Религии

Всички жители и обитатели на селото изповядат източно-православна християнска религия. В селото има стар християнски храм, представляващ скална църква от 10 век - паметник на културата. Богослужение във ветата църква "Богоявление" се е извършвало до средата на XX век. В края на 1935 в селото започва да действува и новопостроена църква - приемник на старата, именована "Св. Св. Константин и Елена".

[редактиране] Културни и природни забележителности

В североизточната част на селото, върху плато на висико издигнат от низината на река Тунджа рид, издига Маточинската крепост. В специализираната литература тя често е определяна като римска "кастра", изградена в опус микстум, която е служела за фронтова линия на град Адрианополис (Одрин). Сравнително запазен е донжон (вид кула, от френски език) от 12-14 век. Височината на останките на кулата е около 18 метра и те представляват величествена гледка, изпълвайки панаромата в региона. От външната крепост има незначителни следи. По платото личат и някои съоръжения и обекти, като водосъдържател, места с култово предназначение и други.

Предполага се, че тук, на платото на възвишението, където се е намирала древна разрушена крепост през [378] година от новата ера е обграден и убит от настъпващите готски племена римският император Валент. Той, заедно с Деций са двамата императори, загинали в пределите на днешна България от готите. От тази битка нататък, те трайно стават федерати в упадащата римска империя.

На 14 април 1205г. българските войски, предвождани от цар Калоян, водят битка в близост на крепостта (Битката при Адрианопол, сега Одрин), с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Латините са разбити, а пълководецът им - император Балдуин Фландрийски (Фландърски) е пленен и за кратко време затворен в донжона на крепостта, откъдето е отведен в столицата Търново.

От възвишението на кулата се открива чудесна панорама. Тук е сниман филма "Мила от Марс". Югозападно от селото се намира тунелоподобна, прокопана в отвесната скала скална църква от 10 век, свидетелство за християнските традиции на българското население.

И двете забележителности са паметници на културата.