Медиолански едикт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Медиоланският или Миланският едикт е указ, издаден от двамата августи Лициний и Константин I Велики в град Медиолан (дн.Милано). С него християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии.
След абдикацията на Диоклециан и Максимилиан през 305г., настъпват междуособици. Диоклециан провъзгласява за нов август -Галерий, а Максимилиан -Констанций Хлор. Галерий назначава за цезар на източните провинции, племенника си -Максимин Дая, а за цезар на Италия и африканските провинции военачалника Флавий Валерий Север. През 306г. умрял Констанций Хлор. Армията провъзгласила за цезар на западните провинции неговия син -Флавий Константин. След това Максимин Дая се обявил за август на източните провинции. Север бил обявен за август на мястото на починалия Константин Хлор. Самият Галерий обявил за август Валерий Лициний. Така през 309г. римската империя има няколко августи и нито един цезар.
През 311г. Галерий издава едикт за прекратяване на гоненията срещу християните. Няколко дни след това умира. Негов приемник става Лициний. А съюзник с борбата за правото на християнската религия става другия август - Константин. На срещуположните възгледи са Максимин Дая и Максенций. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители -Лициний и Константин се срещат в Медиолан. Там издават Медиоланския едикт. След издаването на му цялото конфискувано имущество на църквата трябвало да бъде върнато или компенсирано. Двата августи -Лициний и Константин, за разлика от предшественика си Диоклециан, който виждал в лицето на цървата враг, искали да използват християнството за да засилят своята власт.
