Мексиканско-американска война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Мексиканско-американска война | |||||||||||
| Конфликт: | |||||||||||
 Войските на САЩ превземат столицата Мексико Сити. |
|||||||||||
|
|||||||||||
| Воюващи страни | |||||||||||
| : •  САЩ |
: •  Мексико |
||||||||||
| Командири | |||||||||||
| Закари Тейлър Стивън У. Киърни Уинфилд Скот |
Антонио Лопес де Санта Ана Мариано Ариста Педро де Ампудия |
||||||||||
| Сили | |||||||||||
| 78,789 | 18,000–40,000 | ||||||||||
| Жертви | |||||||||||
| Загинали 1,733 Ранени 4,152 |
25,000 убити и ранени (по данни на Мекс.правителство) | ||||||||||
Мексиканско-американската война е военен конфликт между САЩ и Мексико започната през 1846 и завършила през 1848 година. В Мексико я наричат „Северо-Американската интервенция“.
Войната е разултата от претенциите на Мексико към щат Тексас, след като САЩ анексират Тексас. Мексико отказват да признаят превземането му и заявяват намерението си да си го върнат обратно, считайки го за своя законна провинция.
Главните причини за войната стават експанзията на американските войски, политическата нестабилност в Мексико и невъзможността на Мексико да управлява своята отдалечена северна провинция след Мексиканската Война за Независимост. Населението на Тексас приветства тази война. В Мексико приемат войната като битка за националната гордост.
Най-важните последствия от войната са огромните териториални отстъпки от страна на Мексико, в резултат на които Мексико отстъпва на САЩ териториите Горна Калифорния и Ню Мексико, земите на днешните щати - Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада и Юта. Американските политици провеждат няколко години спор за робовладетелството в новите територии. Накрая решават с „[Компромис от 1850 година]“, само щат Калифорния да бъде свободен от робовладелство.
Съдържание |
[редактиране] Предистория на войната
До Мексиканско-Американската война земите на Горна Калифорния и Ню Мексико били добре познати на американските ловци и търговци, които обменяли кожи и други стоки. Всички тези територии преди войната били суеверни територии на Мексико в продължение на 25 години, а преди това част от испанската колония - Нова Испания.
В годините след откупуването на Луизиана от Съединените щати, американските заселници започват да се придвижват на запад, все още част от испанските територии и част от територията на американското правителство. Когато Мексико получава контрола над тези територии, преселението на запад е преустановено. Новите заселници и Мексиканското правителство имали сложни отношения, най-вече поради факта че Мексико е католическа държава а преселниците са в болшинството си протестанти. Когато Мексико отменя робовладелството, множество емигранти от САЩ отказват да приемат този закон. Преселниците започват да изказват недоволство от ограничителните политически и икономически решения на правителството на Мексико, което води до „Тексаската революция“.
Новото мексиканско правителство, обезкървено от „Мексиканската революция“, започва да се затруднява в управлението на разположените на стотици мили северни територии.
[редактиране] Начало на военните действия
Мексико, която никога не признава Тексас, обявява Река Нуесес, течаща на примерно 150 мили на север от река Рио Гранде, за граница между Тексас и Мексико. САЩ, опирайки се на „Веласкския договор“, определя за граница - река Рио Гранде.
Мексико се аргументира своята позиция с факта че договора е подписан от генерал Санта Ана през 1836 година, под натиск, когато се намира в плен на американските войски и затова договора не се смята за действителен. Освен това според мексиканското правителство, Антонио Лопес де Санта Ана нямал пълномощия да води каквито и да е преговори и да подписва такъв договор (никога не е ратифициран от мексиканското правителство). През 1846 година, след присъединяването на Тексас към САЩ, Президента на САЩ Джеймс Полк изпраща войски под командването на генерал Закари Тейлър на река Рио Гранде да обеспечи границата.
Генерал Тейлър игнорира ултиматума на мексиканското правителство да премести войските си на река Нуесес и започва да строи крепост, позната днес като Форт Браун, на брега на река Рио Гранде, срещу мексиканският град Метаморос, оставяйки след завършването му гарнизон. Мексиканската армия под командването на генерал Мариано Ариста започва да се готви за война.
24 април 1846 година 2,000 мексиканска конница атакува американски патрул с численост 63 човека на север от Рио Гранде, убивайки 11 от тях. Оцелелите се връщат във Форт Браун.
3 май 1846 година, мексиканската артилерия в Метаморос открива огън срещу Форт Браун, който отвръща на огъня. Обстрелапродължава пет дни и продължава докато мексиканските войски обкръжават крепостта.
8 май 1846 година на помощ пристига генерал Закари Тейлър с 2,400 войници. Генерал Мариано Ариста го пресреща с 3,400 войни при Пало Алто и започват битка. Американците започват битката с нов метод при артилерийския обстрел, наречен „Летяща артилерия“ - леки оръдия на конен впряг, обслужвани от конници. Това има поразяващ ефект върху мексиканската армия, която деморализирана се оттегля. На следващия ден започва жестока битка в която американската кавалерия пленява мексиканската артилерия, обръщайки мексиканците в бягство. Генерал Ариста не успява да обедини отново своите войски и отстъпва изоставяйки обоза и артилерията.
[редактиране] Обявяването на войната
В съобщение от 11 май 1846 година, Конгресаа на САЩ заявява че Мексико - „Нахлу на наша територия, проливайки американска кръв, на американска земя“.
Обединено заседание на Конгреса, представляващо мнозинство одобрява обявяването на война с Мексико. Демократите единодушно подкрепят войната. 67 членове на партията на Вигите гласува против. Въпреки нежеланието на част от членовете на конгреса, САЩ обявяват война на Мексико на 13 май 1846 година. От своя страна Мексико обявява война на САЩ на 23 май 1846 година.
Партията на Вигите, както от северните, така и в южните щати били против войната. Авраам Линкълн оспорва основанията за обявяване на война. В реч, лидера на Вигите - Робърт Тумбс, от щат Джорджия, заявява: „Тази война е необяснима,- Ние обвиняваме президента Джеймс К. Полк в разпалването на войната. Небесата знаят че ние имаме достатъчно земя.“ [Beveridge 1:417]
След обявяването на военните действия, армията на САЩ навлиза на Мексиканска територия в две основни направления. Военното министерство изпраща американската кавалерия под командването на генерал Стивън У. Киърни, да завладее Западно Мексико от Форт Ливенуорт. Други две голями военни части, под командването на генерал Джон Е. Уул, са изпратени да завземат територия, колкото може по на юг от град Монтерей.
[редактиране] Войната в Калифорния
По това време, северните райони на Мексико били много слабо заселени (Горна Калифорния и Ню Мексико), колониите били малки и разположени на големи растояния една от друга. Жителите били предимно индианци, испански наследници и американци, като числеността на коренното индианско население било много по-многочисленно.
14 юни 1846 година, 30 американски заселници в Соном, арестуват и задържат под стража подполковник Мариано Гуаделупе Балехо и провъзгласяват независимостта на Калифорния. Вли4янието на тази кратковременна „република“ никога обаче не напуска пределите на Соном. Капитанът от американската армия Джон Фремонт пристига в Соном за така нареченото „Въстание на мечият флаг“, на 25 юни и организира разширение на групата метежници. По-късно тази група се разширява многократно, образувайки „Калифорнийски батальон“.
7 юли 1846 год., на тихоокеанското крайбрежие на Калифорния, комодор Джон Д. Слоут заявява своите права над Монтерей и получава формални права над Калифорния под американски флаг. По-късно, на 15 юли, предава командването на комодор Робърт Стоктън.
13 август 1846 година, американските военноморски сили нападат Лос Анджелис и го превземат без никаква съпротива. Жестокото отношение на действащият воначалник на Лос Анджелис - капитан Арчибалд Гилеспи, стават причина мексиканското население да вдигне въстание под ръководството на легендарният мексикански патриот Хосе Мария Флорес. Неголемият, но деспотичен гарнизон бил изгонен от града на 23 септември а комендант Гилеспи бил пощаден от въстаниците, слючвайки примирие, при условие че незабавно ще напусне пределите на Калифорния.
Комодор Робърт Стоктън пренасочва вонни части да потуши въстанието, начело с капитан Уилям Мервин. Начело на 350 души, капитан Марвин бързо достига до Лос Анджелис на 7 октомври 1846 година. Виждайки войските капитан Гилеспи нарушава примирието и се присъединява към тях, желайки бързо да се покрие с войнска слава. В битката при „Ранчото Домингес“, въодушевените калифорнийци под ръководството на Хосе Антонио Карильо посрещат войските с огън от едно единствено оръдие, чийто точен обстрел всява ужас сред частите на Марвин, карайки ги да отстъпят на техният кораб „Савана“. В битката загиват 14 моряци а калифорнийците не дават нито една жертва.
По това време генерал Стивън Кирни и ръководената от него Западна армия (около 1700 американски войници) пристигат в Санта Фе в Ню Мексико и превземат града. Със значитетелно по-малко войници (300 драгуни), Кирни продължава своя поход към Калифорния, по долината на река Гила и след това през пустинята. В резултата на това му остават по малко от половината войници. Генерал Кирни получава известие че Андрес Пико и неговите въстанници от Южна Калифорния са наблизо. На разсъмване на 6 декември 1846 в местността Сан Паскуал (недалеч от днешният град Ескондидо, Калифорния), войската на Кирни, попълнена с части от гарнизона на Гилеспи, влиза в схватка със значително по малобройните калифорнийци. Калифорнийците, които се славели като великолепни ездачи, използвайки ласа сваляли от конете войниците и ги влачели до смърт из каменистия терен. Арчибалд Гилеспи бил ранен на няколко места, същото се случва и на генерал Кирни, който по-късно умира от раните си. След тази битка, американците окончателно се отказват да завземат Калифорния.
16 ноември 1846 година се състои още една битка, близо до ранчото Ла Нативидат ( до днешният град Салинас Валей). Калифорнийците под командването на Хоакин де ла Торе, заловяват американският консул Томас Оливър Ларкин и го държали като военнопленик. Около 100 войници на капитан Фремонт, водени от Чарлс Баруа и Блуфорд Томпсън срещат отряд от 130 калифорнийци под командването на Мануел де Хесус Касто и Хоакин де ла Торе. В 20-минутната битка калифорнийците убиват няколко войника и капитан Чарлс Баруа а мнозина били ранени.
При пристигането си в Южна Калифорния, Стоктън се съединява с морските попълнения и печели две неголеми битки, следствие на което получава контрола над Сан Диего и Лос Анджелис. С „Договора Кахуенга“, подписан на 13 януари 1847 година от Джон Чарлз Фермонт и Андреас Пико, конфликта на територията на Калифорния бил прекратен.
[редактиране] Военните действия в северозападно Мексико
Поражението при „Пауло Алто“ и „Рекаса де ла Палма“, водят до безпорядък в Мексико, който Антонио Лопес де Санта Ана използва за възраждане на политическата си кариера и връщането му от самоизгнание на остров Куба. Той обещава на американското правителство, ако бъде пропуснат през блокадата на Мексико, да договори край на войната и да предостави на САЩ териториите на Ню Мексико и Калифорния. Американците се съгласяват, но с пристигането си в Мексико сити, Санта Ана се отмята от думата си и предлага на правителството военните си умения като военачалник. Назначен като генерал в Мексиканската армия, Санта Ана още въднъж се отмята от думата си, този път към собственото си правителство и извършвайки преврат, завземайки и президентският стол.
Американските войски, водени от генерал Закари Тейлър, пресича река Рио Гранде, въпреки трудностите с речният транспорт и обсажда град Монтерей. Започва тежка и кръвопролитна битка за превземането на града в която и двете страни губят много войници. Американската лека кавалерия се оказва неефективна срещу каменните укрепления на града, защитаван от мексиканската армия водена от генерал Педро де Ампудия и батальона „Свети Патрик“, съставен предимно от ирландци-католици, дезертирали от американската армия и преминали на страната на мексиканците.
Повратна точка в битката се оказва завземането на четирите хълма на запад от града, от тексаските рейнжъри. Те разполагат там тежки оръдия с които подлагат града на тежък обстрел. Американците започващ щурм, в който се води битка за всяка къща и улица на Монтерей. Напредвайки, американците обсаждат войските на Ампудия в самия център на града, където под пряк обстрел с оръдията си, принуждават Ампудия да започне преговори. Първоначално Закари Тейлър приема да позволи на мексиканците да евакуират силите си от града, след което без повече жертви да го превземе. Под натиска на Вашингтон, обаче той се отмята от думата си и превзема и Монтерей и град Салтильо, намиращ се на юг от Монтерей. Санта Ана подвежда под отговорност Педро де Ампудия, за загубата на Монтерей и Салтильо и го понижава в длъжност, изпращайки го за командир на малка артилерийска батарея.
На 22 февруари 1847 година Санта Ана лично поема на север, начело на 20,000 армия за да срази Тейлър. Американската армия се окопава в хълмовете на местността Буена Виста с 4,600 войни. Санта Ана довежда до бойното поле армията си, която по пътя намалява с цели 5,000 души, поради множеството дезертирали мексиканци. Още в ноща на пристигането си предлага на Тейлър да се предаде, но получава отказ.
На следващото утро, Санта Ана атакува американските позиции по фланга, изпращайки своята кавалерия и част от пехотата на една от височините от където по склона да атакува долината на Буена Виста и да завземат главният път. Започва яростно сражение в което американците били почти разбити, но били спасени от точният артилерийски огън на капитан Бракстон Брег и конните „Мисисипски стрелци“ на Джефърсън Дейвис. Понасяйки неочаквано поражение, Санта Ана отстъпва през ноща и оставя Северно Мексико в ръцете на Тейлър. По късно Закари Тейлър използва славата от победата при Буена Виста, като ход в успешната си президентска кампания през 1848 година
[редактиране] Кампанията Скот
По това време, вместо да усили армията на Тейлър, президентът Полк изпраща втора армия под командването на генерал Уинфилд Скот, която изпратена по море да навлезе при порт Веракруз и да настъпи към главните райони на Мексико.
Скот провежда първия в историята на САЩ мащабен десант, при подготовката на обсадата на Веракруз. Войските, наброяващи 12,000 бойци и доброволци, успешно дебаркират в района на града. Градът бил защитаван от 3,000 човека, командвани от генерал Хуан Моралес. Военните действия започват с тежък обстрел на града и стените му от миномети и морски оръдия. Защитниците отговаряли до колкото им позволявали силите и оскъдната артилерия с която разполагали. В резултат на тежкият обстрел града пада след 12 дневна обсада.
След превземането на града, Скот се отправя с 8500 бойци, на запад към Мексико сити. В същото време Санта Ана установява отбранителни позиции в каньон около главният път към столицата, окопавайки 12,000 армия и артилерия, очаквайки настъплението на Скот. Скот изпраща напред 2,600 драгуни, принуждавайки мексиканската артилерия да открие огън преждевременно. Вместо да продължи по главният път, Скот изпраща останалите войски да заобиколят от север, разполагайки своята артилерия на стратегически височини и обграждайки мексиканците с фланга. Изненадани от атаката, мексиканската армия е разбита, губейки 1000 загинали и повече от 3,000 пленени бойци.
През май Скот достига град Пуебло, по това време втори най-голям в Мексико. Тъй като голяма част от жителите на града и неговите защитници таели ненавист към Санта Ана, града се предава без бой на 15 май.
Пътят към Мексико сити бил открит след „Битката при Чапултепек“, след която столицата била превзета.
[редактиране] Край на войната
Договора „Гуадалупе Идалго“, подписан на 2 февруари 1848 год., слага край на войната и дава на САЩ неоспорим контрол над Тексас, а също така и над Калифорния, Невада, Юта и части от Колорадо, Аризона, Ню Мексико и Уайоминг. В замяна Мекско получава 18 млн. 250 хил. долара, което е еквивалентно на 627 млн. 500 хил. долара по осреднен курс от 2000 година. Точка X от договора била зачеркната, когато договора бил ратифициран от Конгреса на САЩ. Тази точка гарантира, че САЩ ще признаят мексиканските и испански землевладелци и че мексиканците, живеещи на завзетите територии, ще получат равни права с американското население.
[редактиране] Източници
- Polk, James. Polk: The Diary of a President, 1845—1849, Covering the Mexican War, the Acquisition of Oregon, and the Conquest of California and the Southwest. edited by Allan Nevins (1929)
- Personal Memoirs of Ulysses S. Grant from Project Gutenberg
- Bauer K. Jack. The Mexican War, 1846—1848. Macmillan, 1974.
- Crawford, Mark; Heidler, Jeanne T.; Heidler, David Stephen, eds. Encyclopedia of the Mexican-American War (1999) (ISBN 157607059X)
- De Voto, Bernard, Year of Decision 1846 (1942)
- Mayers, David; Fernández Bravo, Sergio A., «La Guerra Con Mexico Y Los Disidentes Estadunidenses, 1846—1848» [The War with Mexico and US Dissenters, 1846-48]. Secuencia [Mexico] 2004 (59): 32-70. Issn: 0186-0348
- Meed, Douglas. The Mexican War, 1846—1848 (2003). A short survey.
- Rodríguez Díaz, María Del Rosario. «Mexico’s Vision of Manifest Destiny During the 1847 War» Journal of Popular Culture 2001 35(2): 41-50. Issn: 0022-3840
- Smith, Justin Harvey. The War with Mexico. 2 vol (1919). Pulitzer Prize winner.
[редактиране] Военна литература
- Bauer K. Jack. Zachary Taylor: Soldier, Planter, Statesman of the Old Southwest. Louisiana State University Press, 1985.
- Eisenhower, John. So Far From God: The U.S. War with Mexico, Random House (New York; 1989)
- Frazier, Donald S. The U.S. and Mexico at War, Macmillan (1998)
- Hamilton, Holman, Zachary Taylor: Soldier of the Republic , (1941)
- Johnson, Timothy D. Winfield Scott: The Quest for Military Glory, University Press of Kansas (1998)
- Foos, Paul. A Short, Offhand, Killing Affair: Soldiers and Social Conflict during the Mexican-American War (2002)
- Lewis, Lloyd. Captain Sam Grant (1950)
- Winders, Richard Price. Mr. Polk’s Army Texas A&M Press (College Station, 1997)
[редактиране] Политическа и дипломатическа литература
- Albert J. Beveridge; Abraham Lincoln, 1809—1858. Volume: 1. 1928.
- Brack, Gene M. Mexico Views Manifest Destiny, 1821—1846: An Essay on the Origins of the Mexican War (1975).
- Fowler, Will. Tornel and Santa Anna: The Writer and the Caudillo, Mexico, 1795—1853 (2000)
- Gleijeses, Piero. «A Brush with Mexico» Diplomatic History 2005 29(2): 223—254. Issn: 0145-2096 debates in Washington before war
- Graebner, Norman A. Empire on the Pacific: A Study in American Continental Expansion. New York: Ronald Press, 1955.
- Graebner, Norman A. «Lessons of the Mexican War.» Pacific Historical Review 47 (1978): 325-42.
- Graebner, Norman A. «The Mexican War: A Study in Causation.» Pacific Historical Review 49 (1980): 405-26.
- Krauze, Enrique. Mexico: Biography of Power, Harpers: 1997
- Pletcher David M. The Diplomacy of Annexation: Texas, Oregon, and the Mexican War. University of Missouri Press, 1973.
- Price, Glenn W. Origins of the War with Mexico: The Polk-Stockton Intrigue. University of Texas Press, 1967.
- Robinson, Cecil, The View From Chapultepec: Mexican Writers on the Mexican-American War, University of Arizona Press (Tucson, 1989)
- Ruiz, Ramon Eduardo. Triumph and Tragedy: A History of the Mexican People, Norton 1992
- Schroeder John H. Mr. Polk’s War: American Opposition and Dissent, 1846—1848. University of Wisconsin Press, 1973.
- Sellers Charles G. James K. Polk: Continentalist, 1843—1846 Princeton University Press, 1966.
- Smith, Justin Harvey. The War with Mexico. 2 vol (1919). Pulitzer Prize winner.
- Weinberg Albert K. Manifest Destiny: A Study of Nationalist Expansionism in American History Johns Hopkins University Press, 1935.
- Yanez, Agustin. Santa Anna: Espectro de una sociedad (1996)
[редактиране] Външни препратки
- The Handbook of Texas Online: Mexican War
- The Mexican War
- Mexican-American War Resources
- Lone Star Internet
- PBS site of US-Mexican war program
- Treaty of Guadalupe Hidalgo and related resources at the U.S. Library of Congress
- Smithsonian teaching aids for «Establishing Borders: The Expansion of the United States, 1846-48»
- Franklin Pierce’s Journal on the March from Vera Cruz
