Мост на мира

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мостът на мира е мост, построен над река Ниагара за нуждите на пешеходния и автомобилния трафик между граничните градове Бъфало, щата Ню Йорк (САЩ) и Форт Ери, провинция Онтарио (Канада).

Идеята за построяване на моста възниква към 1853 г., но поради огромните средства, необходими за това, както и проблеми от законодателен характер, тази идея не се осъществява тогава.

През 1873 г. е построен железопътен мост над река Ниагара, който обаче не обслужва автомобилния поток. През 1919 г. бизнесменът Алонсо Кларк Матър представя идеята да бъде построен мост, който да отразява сътрудничеството между САЩ и Канада, и влага голяма част от своите капитали за закупуване на частни земи за целите на строежа. Алонсо Матър умира през 1941 г. и в негова част паркът на Форт Ейри в близост до моста приема неговото име.

На 6 август 1925 г. е одобрен проекта на мост, намиращ се на около километър от железопътния мост, като финансирането възлиза на 4.5 млн. долара. Церемонията по правенето на първата копка е проведена на 17 август с.г., а завършването е запланувано за пролетта на 1927 г.

Мостът представлява 5 арки над реката Ниагара и принадлежащия канал Блек Рок. Общата дължина на съоръжението е 1 770 метра. То е изградено от 9 000 тона стомана за основите и още 800 тона за подсилване.

На 13 март 1927 г. първата кола минава по моста.

На 1 юли 1927 г. Мостът на мира е отворен за обществено ползване, но официалната церемония по откриването в присъствието на вице-президента на САЩ Чарлз Дейвс, принца на Уелс и бъдещ крал Едуард VIII, принц Алберт и бъдещ крал Джордж VI, премиера на Канада Уилям Лайън Макензи Кинг, премиера на Великобритания Стенли Болдуин и др. е проведена на 7 август 1927 г.

В средата на 60-те години, в съответствие с нарастналия трафик, мостът е разширен.