Музикален тон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

[редактиране] Тон и шум

Когато дадено тяло трепти, в околната среда възникват така наречените звукови вълни. Когато средата е въздух, те достигнат до ухото и предизвикват усещането за звук. Звуковете биват два вида - тонове и шумове. Тон се нарича прост звук с равномерно, периодично трептене с определена честота, а шум - смесицата от трептения с непостоянен и неопределен брой.

[редактиране] Музикален тон

Музикалният тон е звук с определена постоянна честота. Тоновете се различават по височина, трайност, сила и тембър. Записването на тоновете става чрез ноти.

Музикалният тон също така е разстоянието между основни степени и е равен на 2 полутона. (Вж. по-долу Цял тон и полутон).

Трайност

Трайност на тона е продължителността на времето, през което звуковите вълни предизвикват възприятие за тон.

Тембър

Тембърът на тона е негово качество, чрез което сме способни да различаваме отделни инструменти и гласове.

Сила

Силата на тона е в пряка зависимост от големината на амплитудата, която се получава при трептенето. Колкото тя е по-висока, толкова по-силен бива тонът.

Характеристика на тона и обертонове

Въпреки че теоретично е възможно, в природата не съществува прост тон. Всеки тон е съчетание от други, които имат по-голяма височина от него и се наричат обертонове (хармонични тонове). Техният брой е неограничен (практически са доказани до 40) и са резултат на явлението, че освен с основната част от масата си, всяко тяло трепти и с други свои части. Тонът, който звучи най-силно, се възприема от ухото като единствен. Редът, в който се нареждат обертоновете, се нарича натурален звукоред. Тоновете от него могат да бъдат чути примерно при флажолет при струнните инструменти.

Височина

Височината на тона се определя от честотата на звука. С увеличаването на броя на трептенията за единица време се увеличава височината на тона. Човешкото ухо може да възприеме тонове, чиято честота е между 16 и 20 000 Hz (херца). (С възрастта горната граница на чуване се намалява.) Тонове над 4000 Hz рядко се употребяват в музиката.

Камертон и тон "ла"

За установяване на абсолютната и постоянна височина на тоновете се използва уред, наречен камертон, който издава винаги тона ла от първа октава.

През годините абсолютната височина на тона ла е била различна.

1788 г. - Париж - 409 Hz

1850 г. - Виена, Берлин - 442 Hz

1858 г. - Интернационална конференция в Париж - 435 Hz

1885 г. - Интернационална конференция във Виена - 435 Hz

1939 и 1941 - Интернационално споразумение - 440 Hz

Музикална система, звукоред и основни степени

Музикална система се нарича групата от тонове, които са подредени в определни съотношения по височина.

Звукоредът представлява сбор от всички тонове на музикалната система, подредени по височина. Той бива разделен на няколко групи от сходни тонове, които периодично се появяват с различни височини. Тези групи имат наименованието октави, а тоновете, от които са съставени, са наречени основни степени.

Тоновете имат 2 вида наименования:

слогови: до, ре, ми, фа, сол, ла, си
буквени: c, d, e, f, g, a, h (или b)

Слоговите наименования на шест от тоновете са въведени през 10-11 век от Гуидо д'Арецо. Те представляват началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител, популярен по това време, чрез който певците молят да бъдат предпазени гласовете им (нотата до тогава се е наричала ут):

Ut queant laxis resonare fibris

Mira gestorum famuli tuorum,

Solve polluti, labii reatum,

Sancte Ioannes.

Няколко века по-късно ут е било заменено с до (Дж. Дони, около 1540 г.) и е добавена седмата нота си (съкращение от «Sanctus Ioannus»; Х. Валрант, около 1574 г.).

Цял тон и полутон

Полутон е най-малкото разстояние между два тона (при темпериран строй).

Цял тон разстояние е равно на два полутона.

Интервалите между всички основни степени са с големина един тон, освен между ми-фа и си-до.