Натяшастра

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Натяшастра е ключово произведение на санскритската литература, в индийското културно наследство и класическия индийски театър и драма. Произведението е записано през 2 век, но вероятно се е предавало устно. Предполага се, че нейн автор е Бхарата Муни.

Натяшастра не е пиеса, а е трактат по драматургия и театрално изкуство, т.е. наръчник за правене на театър във всичките му измерения, като се има предвид и емоционалното влияние, което всяка пиеса следва да окаже върху зрителите.

Натяшастра се опира на различните изкуства за изразяване на чувствата, основно музика, танци, литература и театър. Бхарата дава подробни указания как тези изкуства трябва да бъдат изразявани. Натяшастра има много последователи и става основата за развитие на изкуствата в Индия. Произведението също създава понятието Rasa или емоциите, които намират своя израз в изкуствата. Бхарата определя девет Раси: Адбхута (учудване), Хасия (смях), Шрингара (любов), Шаанта (мир), Бибхаца (отвращение), Вира (доблест), Каруна (патос), Бхая (страх) и Раудра (гняв).