Начо Начев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Начо Начев български учен |
|
Роден: | 10 февруари 1925 Преслав, България |
---|---|
Починал: | 20 май 1995 София, България |
Професор доктор Начо Алексиев Начев е бивш ректор на ВМЕИ в София.
[редактиране] Образование
Завършва Ленинградския електротехнически институт (Санкт Петербург) през 1952 по специалност "Промишлена електроника".
Пак там подготвя и защитава (1966) дисертация на тема „Изследване и анализ на електронния инвертор като лампов генератор на индукционно нагряване“ за научна степен „кандидат на техническите науки“ (сега: „доктор“).
[редактиране] Преподавателска и научна дейност
Катедра "Високофреквентна техника", Държавна политехника: асистент (1962) по "Промишлена електроника".
Катедра "Електронна техника", Факултет "Електронна техника и технологии", МЕИ и ВМЕИ: доцент (1962), професор (1969) по "Промишлена електроника".
Основни области на научна и преподавателска дейност: промишлена (силова) електроника, високочестотно нагряване, инвертори, изправители.
Автор на над 50 публикации в областта на промишлената и силовата електроника и на основните учебници по промишлена електроника, токозахранващи устройства, силови електрнни устройства. Автор на 5 изобретения. Ръководител на 9 аспиранта, ръководил и участвал в 16 научни разработки. Под негово ръководство са разработени и внедрени в серийно производство тиристорни преобразуватели.
Награди: орден "Кирил и Методий" 2 степен (1985), звание "Заслужил деятел на науката".
[редактиране] Управленска дейност
В Машинно-електротехническия институт (МЕИ) и Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), София:
- 1965: основател и ръководител на Лаборатория „Промишлена електроника“, МЕИ;
- 1976: основател и ръководител на Катедра „Промишлена електроника“, ВМЕИ;
- 1976 - 1983: ректор на ВМЕИ;
- първи заместник-министър на народната просвета.