Никола Станимиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Станимиров български офицер
Роден:	11 май 1876 Габрово, България
Починал:	11 февруари 1962 ?

Генерал Никола Рачев Станимиров (11 май 1876 г.- 11 февруари 1962 г.) е български офицер, генерал-майор от кавалерията, кавалер на ордена „За храброст“.

[редактиране] Биография

Роден е на 11 май 1876 г. в Габрово. През 1897 г. завършва Военното училище в София. В периода 1904 - 1906 г. учи и завършва Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург, след което е произведен капитан. През 1908 г. е изпратен в Санкт Петербург да поднесе мундира на 3. конен полк на Великата княгиня Мария Павловна, назначена наскоро за шеф на този полк. Взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни в командването на 1-ви, 3-ти и 9-ти конни полкове. Бил е командир на 5 конен полк, 3 конен полк и Лейбгвардейския конен полк (1922-1923). Участвал е в редица кавалерийски атаки, включително и в тази при Кочмар през 1916 г. След военния преврат от 1923 г. е началник на жандармерията и зам. инспектор на пограничната стража. Награждаван е многократно с различни отличия във война и мирно време. От дневника на братовчед му Станимир Станимиров се вижда, че в периода 1909 - 1911 г. службата му е свързана с чести ангажименти в двореца и Станимиров използва възможността да изпраща по него съобщения до Цар Фердинанд, относно обучението на князете.

Оженен е за дъщерята на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев - Елена. Имат трима сина: Тодор, Рачо и Станимир и тримата следват пътя на баща си и стават офицери.

[редактиране] Източници

• Офицерският корпус в България 1878-1944. ВИ "Св Георги Победоносец"
• Aрхив на сем. Станимирови
• Дневник на Станимир Станимиров за образовнието на кар Борис и княз Кирил, ИК Старейшински 2002