Ново село (Област Стара Загора)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.
Ново село е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, Област Стара Загора.
| Ново село (Област Стара Загора) | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Стара Загора |
| Община: | Стара Загора |
| Население: | 102 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | ? м |
| Пощ. код: | 6062 |
| Тел. код: | 04111 |
| Геогр. положение: | 42° 28' сев. ш. 25° 30' изт. д. |
| МПС код: | СТ |
| Кмет или наместник | |
| Иван Иванов | |
Съдържание |
[редактиране] География
Тази статия се нуждае от подобрение.
Село Ново село се намира на 15 километра северозападно от гр. Стара Загора и североизточно на 2.5 - 3 километра от Ст. минерални бани. Разположено е в долина с наклон от север към юг. От всички страни е обградено с ниски и заоблени върхове - източния дял на Средна(сърнена)гора. Върховете образуват верига от двете страни на землището на селото, почти север - юг. Само големия и малкия Мечити, Голата Мандра и Сакарджик обграждат селото от северозапад и север. Котловината е открита от север. Между Орлукая и Мечита се образува улей - открит от към Стара планина и ниския връх Сакарджик не може да спре нахлуването на студения въздух идващ от Балкана. От тук се обуславя и климата на котловината - прохладно лято и по - студена зима - в сравнение със селата Пряпорец и Борилово. През селото протичат две рекички, които в долния край на селото се събират в една и поемайки водите на "Аладжака" дават начало на река която се влива на километър - югоизточно от Ст. минерани бани в река Баненска - Сютлийка - приток на река Сазлийка. На север от селото землището е нарязано от пет дерета. Най - западното дере е между Башчалъка и Кумлуджа; второто между Кумлуджа и Средната рътлина; третото между Съртърла - Големия и Малкия Мечити. Тук е и мечитското кладенче. Четвъртото дере е между Големия и Малкия Мечити и Чаирджик и Бахарджик. Тази долина се нарича Мандрата. Там има на две места кладенчета - до дядовата Генчова нива и до дядовата Ганьова нива. Петото дере е между Чайрджик, Сакарджик и Сурванчето, Урлукая. То е най - широко и носи името Дуван дере. В Дуван дере има клюмк - каптиран извор с глинени тръби. До къде е водел този водопровод - не се знае. Тук има кладенче "Еректарла", сега каптирано и е водоснабдена вилата на Чеирите наречени - Партизанска поляна. Това е целия водосбор на двете реки, които текат през селото. В по - стари времена реките са течали през цялото време на годината. По - късно са пресъхвали за 1 - 2 месеца, а сега пресъхват още на пролет (късна пролет, лятото и ранна есен). До 1954 година в полите на Бакарджик, там където се събират деретата от Мандрата и Дуван дере, през 4 - 7 години бликва извор, който извира 2 - 3 - години. При извора се е образувало голямо мочурище с площ 1.5 - 2 декара. Бликащата вода изхвърлила букови клонки и шума, което подсказва, че водата идва или от Средна гора от връх Братан (където има бук) или от Стара планина. Пролетно време по - надолу от този извор, в дядовия Ваклинов "чаир" извира много вода, която след средата на юли обикновено пресъхваОбработваемата земя обхваща поречието на реката от река Баненска до селото, и от двете страни на рекичките извиращи от Мечитското кладенче и от кладенчетата в Дуван дере. Не липсват ниви и по върховете на Кумлуджа - дядовите Славови и Ваклинови ниви. На Средната рътлина - дядовите Гергеви, дядовите Тодорови, дядовите Рашови, Ситьовските ниви, почти на върха на Орлукая. Пенкьовските ниви на връх Кузалан, дядовата Ганьова нива почти на същия връх и т. н. Изложението на землището е почти север - юг. Само една малка част от обработваемата земя в местностите - Лозята, Кайрака, Голия връх имат североизточно и югозападно изложение. Почвата е канелено - горска и сиво - горска. По произход на материнската скала почвата се дели на две части: варовик и пясъчник. Варовиковите скали имат северни граници; Орлукая, през Сурванчето границата върви по дерето, стига до чесмата, минава между Сакарджика и Чаирджик, Голата мандра, през Голия връх стига до селото, по хребета на Башчалъка - стига Пирамидата на върха му и се спуща по хребета му до Султана от страната на село Остра могила. Горския фонд обхваща склоновете на върховете, обграждащи землището на селото. От горската растителност преобладават изцло широколистни видове - летен дъб, цер, габър, ясен, клен, люляк, глог, трънки, шипки, смрадлика, къпина, мъждряк, дрян и др. В диво състояние е имало кайсии и орехи. Особено кайсиите са били едри и сочни , растли са в местностите Сурванчето и Орлукая. Тук, в Орлукая и до сега има лози - от кога са никой не може да каже. Това са местни сортове червено и бяло грозде. Най - много орехи е имало в усойната. Не се помни година през която да не са раждали. Орехи е имало и в местноста "Лозята" и по поречието на реката под селото. Дрян има из цялото землише на селото. Най - много - в Орлукая и Усойната. Боровите гори са Залесени след 09.09.1944 год. Най-напред в Дуван дере - Ситьовските нивиОт тревите най - разпростран е белия бозалък - Кузалан, Орлукая, Кайрака, Башчалъка, следва власайката, пасищен райграс, овсига, троскот, по - радко тимотейка, лисича опашка, щир, лобода, коприва - около деретата и реката. На липсват и вълча ябълка, репей, лисичина. Не без значение е наличието на много горски билки, цветя и гъби.
