Общ работнически синдикален съюз
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Общият работнически синдикален съюз е първата неказионна профсъюзна организация в България. Създадена е през 1904 в Пловдив по инициатива на ръководството на БРСДП (тесни социалисти).
Профсъюзът от самото си начало няма и не претендира да има "независим" характер - създаването и дейността му в голяма степен са във връзка с дейността на партията на „тесните социалисти“. Част от членовете на ръководният му орган - Общ работнически съвет, не са избирани от конгреса, а се делегират от ЦК на БРСДП(т.с.)
Заедно с партията на „тесняците“, ОРСС стои начело на почти всички стачки и други синдикални борби в България до 1923. В програмата си се застъпва за пролетарски интернационализъм и работническа солидарност. ОРСС е сред синдикатите-основатели на Профинтерна.
След разгрома на Септемврийското въстание през 1923, ОРСС е забранен от режима на Цанков, но действа полулегално до април 1925.
[редактиране] Ръководители на ОРСС
- Георги Кирков (1904-1909)
- Георги Димитров (1909-1923)
