Оерстед
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оерстед (означение Ое) е извънсистемна единица за напрегнатост на магнитното поле и e наречена така в чест датския физик Ханс Кристиан Оерстед. Част е от електромагнитната (Гаусова) система CGS, която намира приложение в теоретичната физика. Едницата оерстед не бива да се ползва едновременно с единиците от SI.
Един оерстед е равен на напрегнатостта на магнитното поле, създавано на разстояние 1 сантиметър от безкрайно дълъг праволинеен проводник с нищожно малко кръгово сечение, по който тече ток със сила 5 ампера.
,
където:
- H е напрегнатостта на магнитното поле, в Ое;
- N е броят на навивките;
- I е силата на тока, в А;
- l е разстоянието, в cm
Изразено в единици SI:
1 оерстед = 1000/(4π) A/m = 79,577 A/m
1 оерстед е равен на напрегнатостта на магнитното поле във вакуум при магнитна индукция 1 гаус.
