Ом
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За германския физик вижте Георг Ом.
Единицата за електрично съпротивление в системата SI се нарича ом и се означава с главната гръцка буква омега (Ω). Тя носи името на немския физик Георг Ом (Georg Simon Ohm, 1789 – 1854), който е открил връзката между напрежението, тока и съпротивлението за всяка част от една електрична верига, наречена Закон на Ом. Този закон се изразява чрез уравнението
, където
R е съпротивлението, U е напрежението и I е токът.
Съгласно този закон, един проводник има съпротивление един ом, ако напрежение от един волт предизвиква в него електричен ток 1 ампер.
Съпротивлението може също така да се представи и чрез основни SI единици:
Изразено с думи, това означава, че проводник, който разсейва един ват мощност при протичащ през него един ампер ток, има съпротивление един ом.
Единицата ом се използва също при измерването на импеданса и реактанса при комплексно съпротивление.
Реципрочната стойност на съпротивлението се нарича електрическа проводимост, означава се с G и се измерва в сименси (S):
Това означава, че:
Единицата за електрическа проводимост е наречена на името на Ернст Сименс (Ernst Werner von Siemens, 1816 – 1892), немски изобретател и индустриалец.
Електрическото съпротивление на един линеен проводник е правопропорционално на дължината му l и обратнопропорционално на сечението му S:
Величината ρ се нарича специфично електрическо съпротивление и се измерва с единицата Ω.m (ом по метър). Тази величина зависи от температурата – при някои вещества се увеличава с увеличаване на температурата, а при други – намалява.
Реципрочната стойност на специфичното електрическо съпротивление се нарича специфична електрическа проводимост и се измерва с единицата S/m (сименс на метър):
[редактиране] Вижте още
- Закони на Кирхов