Охридска архиепископия (патриаршия)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Охридската архиепископия-патриаршия (Охридска патриаршия, Архиепископия охридска на Първа Юстиниана и на цяла България) е автокефална (независима) православна църква, приемница на Преславско-Дръстърската патриаршия. Създадена е през 1018 г. от Василий II и закрита неканонично от Цариградската патриаршия и Високата порта през 1767 г. Официалните титли на Охридските архиепископи са различни: първоначално Αρχιεπίσκοπος Βουλγαριας (архиепископ на България), от средата на 12 в. напр. Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων (архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България (или "всички българи"). Списък на Охридските патриарси и архиепископи вижте на [[1]]
Към 912 г. на църковно-народен събор българският архиепископ официално е провъзгласен за патриарх. Седалището на Българската патриаршия се премества през през 968-969 г. от Плиска и Преслав в Доростол (Силистра), през 971 г. в Средец (София), а в края на 10 в. в Охрид. С падането на България под византийска власт през 1018 г. е упразнен и патриаршеския престол. Като приемници на древната Българска патриаршия, която хронологически е шеста по ред в църковната история и притежава затова до днес голям междуцърковен престиж, охридските архиепископи като продължители на всепризнатите канонически права продължават да се наричат понякога по традиция патриарси. По-известните от охридските архиепископи са:
• Теофилакт Български (Охридски) (ок. 1081/84- ок. 1107/15)
• Димитър Хоматиан (1216-1234) - автор на Краткото житие на Климент Охридски, в дарствен надпис на сребърна рамка на икона в църквата Св. Богородица се нарича сам "архипастир на българите".
• Константин Кавасила (ок. 1250)
• Макарий Охридски: Надписът на гръцки в новопостроената църква Св. Богородица Перивлепта в Охрид от 1295 г. го споменава накрая: "...При архиерейството на Макария, всетейши архиепископ на Първа Юстиниана и всичка България, в г. 6803-1295, индикт 2-и."
• Никодим Охридски (споменат 1452)
• Прохор Охридски (българин, споменат 1528 или 1540, 1542, 1543, 1547 починал 1550), шири славянската книжнина в Охрид.
• Валаам Охридски (1598 г. обезглавен от турците във Велес)
Събораната църква на Охридската патриаршия (архиепископия) е базиликата Св. София, построена от архиепископа Лъв през 11 в. Архиеп. Григорий разширява притвора в 1317 г. През турското владичество е била превърната в джамия. Султан Мехмед II минавайки през Охрид в 1467 г. узнава за разпри между охридските боляри и духовенство и пленява и отвежда едните и другите в Цариград. Последният Охридски архиепископ е Арсений Охридски - до 1767 г., когато Охридската архиепископия се закрива. От тогава, до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до предствителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне "от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е избран за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.
[редактиране] Основни извори
• Списък на 17 предстоятели на Охридската църква от края на 12 в. (Дюканжов списък)
• три грамоти на Василий II, ок. 1020 г.
• Велбъждка нотиция
Литература
• Иван Снегаров, История на Охридската архиепископия-патриашия, С. 1931
• Трендафил Кръстанов, Охридска архиепископия // Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. II, София 1995, ISBN 954-07-0463-4(т. II), с. 899-903
