Павел Милюков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Павел Милюков руски политик

Роден:	27 януари 1859 Москва, Русия
Починал:	31 март 1943 Екс ле Бен, Франция

Павел Николаевич Милюков (на руски Павел Николаевич Милюков) е руски историк, публицист и политик, един от водачите на Конституционно-демократическата партия и на руската емиграция след Гражданската война.

[редактиране] Биография

Павел Милюков е роден на 27 януари (15 януари стар стил) 1859 и има благороднически произход. Участва в Руско-турската война (1877-1878) като доброволец в санитарен отряд на Кавказкия фронт. Завършва история в Москва през 1882, и остава на работа в университета. В края на през 1890-те с курса си „История на руската култура“ се нарежда сред най-значимите руски историци на своето време.

Заради либералните си политически възгледи, през 1895 Милюков е уволнен от Московския университет и е изпратен в Рязан. През 1897 заминава за София и преподава в Софийския университет. През 1898, под натиска на руското правителство, е отстранен от университета. През следващите месеци взима участие в археологическа експедиция в Македония. През 1899 Павел Милюков успява да се върне в Санкт Петербург, но е осъден на шест месеца затвор и изгнание от столицата. От 1903 отново е в чужбина.

По време на Руската революция от 1905-1907 Милюков се завръща в Русия. Той става известен като водач на профсъюзното обединение Съюз на съюзите. Той е и сред основателите на Конституционно-демократическата партия (кадети). Избиран е за депутат от Санкт Петербург в III и IV Държавна дума, в които оглавява парламентарната група на кадетите. Той е и редактор на партийния вестник „Речь“. През 1915 е сред инициаторите за образуването на опозиционния Прогресивен блок.

Павел Милюков участва активно в началния етап на Руската революция от 1917, като през март-април е министър на външните работи. През лятото той подкрепя подготвяния преврат на Корнилов и е отстранен от ръководството на партията. След Октомврийската революция през 1917 заминава на юг в Москва, Новочеркаск и Киев, а през ноември 1918 - за Румъния, Франция, Великобритания. През 1920 се установява във Франция.

От 1921 до 1940 Милюков издава в Париж влиятелния сред руската емиграция вестник „Посление новости“. През 1922, по време на лекция в Берлин, срещу него е извършен атентат, при който е убит Владимир Дмитриевич Набоков, баща на писателя Владимир Набоков. През 1929 в много градове на Европа е отбелязан 70-годишният юбилей на Милютин. По този повод правителството на България му прави дарение от 270 хиляди лева, което му позволява да си купи къща в Южна Франция. Павел Милютин умира там през 1943.