Паламарца
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Паламарца е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
| Паламарца | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Търговище |
| Община: | Попово |
| Население: | 562 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | ? м |
| Пощ. код: | 7850 |
| Тел. код: | 06035 |
| Геогр. положение: | ? сев. ш. ? изт. д. |
| МПС код: | Т |
| Кмет или наместник | |
| Добринка Христова | |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
ЛЕГЕНДИТЕ ЗА ПАЛАМАРЦА
На това късче българска земя се преплитатлегенди и факти, както се преплита съвременната нишка с конския косъм в таратурената китка - един от характерните накити в капанската шевица.
КАПАНЪТ
Свитата на личната войска на хан Крум, охраняваща и хазната, е била основно от мъже. С тях той осъществява светкавичната война за връщане на българската съкровищница, като устройва капан на византийския император Никифор І Геник във Върбишкия проход. Оттогава станало нарицателно името капанци, а под влияние на местния диалект по-късно се променя в капанци.
БОЛЯРИ ДАВАТ ЦВЕТОВЕТЕ
През 1211г. е свикан Първия църковен събор. 10 боляри от свитата на царя застават срущу неговото решение за заклеймяване на Богомилите и са пратени в изгнание в Североизточната част на страната. Всеки от болярите според ранга и близостта с владетеля е имал различен цвят и наметка - червена, синя, зелена. Тези три цвята стават характерни за селата в капанския край. Паламалца - синьо, Садина - червено, Опака - зелено.
СКРИТАТА ПАЛАМАРКА
Настъпва изгрева и с първите лъчи
знам, слънцето те гали и мълчи.
В захлас то търси твоята мома,
изгубила тя тук и паламарка.
Така решили, чувала съм аз,
да кръстят селото си хората тогаз.
Да помни всеки и за векове,
то Паламарца все ще се зове.
В теб има рабост и тъга.
Село си ти на буйни времена.
Тук с бащин гняв заровена била
Антола - непослушна дъщеря.
До днес шептят тук хората една
легенда стара, изпълнена с тъга.
Как тя е съгрешила в любовта -
помогнала на Велизари и
нарушила бащина заръка.
Така започва поема на нашата съвременничка Иванка Тонева Радева, посветена на село Паламарца, община Попово.
Паламарца има повече от 400 - годишна история. Но откъде наистина идва това странно име? Населението е българско, но земите били на турски бей, живеещ в село Кардам, а той ги подарява на своя син, който пък бил военен комендант в с. Голямо Градище.Преданието разказва, че от работещите на полето най-работна и лична била мома Неда. И за да не отиде да работи тя за другиго,господарите й скриват паламарката между снопите на купена. Така всеки ден, тръгвайки към полето, всички казвали, че отиват при паламарката.
КАК СЕ МИСЛИ ИМЕ?
Характерна особеност на живеещите в Паламарца е наличието на силна прякорна система (така по-лесно се познавали). Индивидуалните прякори са над 168, а личните имена са около 250. В селото има 23 фамилии, които носят имената на жени (Велкини, Вишини); 7 фамилии на растения (Гроздеви, Шушанови); 2 фамилии на животни (Вълкови, Синекпенчови - от "синек", муха); 12 носят военни звания и чинове; 21 фамилия са с имена на световно известни личности - Франко, Паскал, Цезар, Сукарно; 33 фамилии са и имена на професии (поп Стефанови, Джамбазови, Дерменджиеви). Представката "кара" носят 16 фамилии, а с времето се стопяват, а потомците са се разпръснали...
СИМВОЛЪТ НА ДРЕХИТЕ
За бита и облеклото на хората разказва Недялка Добрева Горчева, икономист-пенсионер, коренячка паламарченка, потомка на род с богата история и забележителни хора. А в наши дни тя с много любов и търпение събира и възстановява шевици и носии, накити и предмети, събира факти и документи за своя роден край.
Животът и бита на паламарчани е свързан със земята. Тежкият и уморителен труд е накарал хората да бъдат практични. Конопеното платно се среща редом с памучното при направата на ризите. Движениятатрябва да бъдат свобдни и за това облеклото е с много набори. Дори имаме "кукички" които закрепват широкия ръкав на ризата на рамото, за да шета спокойно жената. Шевиците са красиви и пестеливи, с харектерната за капанско орнаментика и багри. Основните цветове на облеклото като цяло са черният, символ на земята, която ни храни - пояснява Недялка, и белият - на слънцето, което ни съхранява. А капанското синьо се среща в по-декоративни елементи.
Особен колорит създават накитите. Ръченик-забрадка с фина шевица. Челник-наниз от цветни мъниста подредени в различни форми: нежен и ефирен за момите, по широк и с по-големи мъниста за жените и плътна тъкана вълнена лента (около 1см.), с прешити декоративни елементи за мъжете.
Тарантурена китка, косичник, тъканите колани - направени с много сръчност и фантазия от женските ръце.
НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО
В Паламарца това са нейните работни, смели и толерантни жители. Днес в селото живеят около 900 души и всяка къща пази забележителните родови истории. Има много участници във войните 1912-1944г. В центъра на селото е издигнат паметник със 77 имена на герои. От тук са тръгнали да търсят работа по време на Световната икономическа криза 1929 - 1933г. много гурбетчии към САЩ и Аржентина. Сега, уви, внуците отново са принудени да поемат пътя на дедите си....
Тук от 113 години има културно средище. Първото се помещава в една къща с килийно училище. След освобождението се прави светско читалище, а през 1960г. е открита построената с доброволен труд от жителите - сграда на днешното читалище "Искра".
Гордост за с. Паламарца е храм паметникът "Св.Николай Чудотворец". За непоклатимата българска вяра тук символизира фактът, че той оцелява след поражения от гръм на три пъти през почти 140-годишното си съществуване.
Сърцати хора работят в кметството и читалището. Кметът - г-жа Добринка Христова и екипът й работят по различни проекти за подобряване на инфраструктурата и околната среда. В читалището има богата библиотека, музейна и етнографска сбирка. Фолклорната група е редовен участник в надпяванията в Копривщица и е носител на не една награда.
Много от жителите черпят сила и спокойствие от корените си - работят в близките селища и се завръщат по родните си къщи, в които запазват българската национална традиция в бита и обичаите на капанския край.
В Паламарца се намира и един от най-големите разсадници за овощен материал в Североизточна България. Тук днес има и екзотични обитатели. Щрауси са питомниците на предприемчиви семейства.
Родолюбивите и работливите капанци няма да позволят тяхното село и името Паламарца да бъде заличено от картата на България, категорични са всички.
