Панчарево
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Панчарево.
Панчарево е село в Западна България. То се намира в Столична община, Област София. В селото има футболна база, която се използва от футболния отбор ЦСКА (София), както и база за провеждане на тренировки и състезания във водните спортове.
| Панчарево | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | София |
| Община: | Столична |
| Население: | 2 200 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 650 м |
| Пощ. код: | 1137 |
| Тел. код: | 02992 |
| Геогр. положение: | 42° 36' сев. ш. 23° 25' изт. д. |
| МПС код: | С, СА |
| Кмет или наместник | |
| Станислав Благоев | |
Съдържание |
[редактиране] География
Землището на село Панчарево се намира в края на Искърския пролом на мястото където река Искър навлиза в Софийското поле. Проломът обхваща поречието на река Искър между село Панчарево и село Пасарел. Най-живописна и красива в землището на селото е местността Урвич, разположена на дясния бряг на реката,която по своите природни дадености прилича на Търново с причудливите извивки на река Янтра. Местността Урвич е разположена на пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша при Дяволски мост на мястото където река Ведена се влива в Искъра. При село Панчарево в река Искър се влива река Бистрица, спускаща се буйно от най-високия връх на Витоша - Черни връх. Забележителност на селото е Панчаревското езеро, чиято стена е изкуствен земен насип на мястото на теснините между село Панчарево и село Герман. Богатство за селото е и наличието на два минерални извора за топла вода (42 С, единия (каптиран) на дъното на езерото в поречието на река Искър, а другия с извор до сградата на Панчаревската баня. Селото е разположено на лявия бряг на река Искър, на брега на езерото и от двете страни на река Бистрица. Над него се извисяват Дълга стрън, Корията и Мамутица, а зад тях землището на село Бистрица и стръмно издигащата се Витоша планина. На другия, десен, бряг на езерото землището граничи със Страньето, което е част от Лозенската планина.
[редактиране] История
[редактиране] Крепостта Урвич
В землището на селото се намира средновековната крепост "Урвич", Урвички панчаревски манастир "Св. Никола - Летни Мирликийски" и останки от крепостната черква-манастир "Св. Илия", които заедно с Кокалянския манастир Св. Архангел Михаил, образували Урвичкия крепостен комплекс.
Крепостта Урвич вероятно е построена през 13 век и е свързана с величието на Втората Българска държава. Ползвана е от цар Самуил при отбраната на София от византийските войски. Византийците били принудени да свалят обсадата на града, а след това в Траянов проход до Ихтиман войските на цар Самуил успяли да им нанесат решително поражение. Според легендите при един лов в Плана планина над река Искър цар Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил, който се казва сега Кокалянски манастир. Крепостта имала стратегическо значение при отбраната на София от Османските нашественици. Има много легенди свързващи крепостта с името на цар Иван Александър и неговите синове. Цял цикъл на народното творчество на населението от района е свързан с песни за цар Ясен. Историците, в това число Йордан Андреев, твърдят, че под името цар Ясен се крие личността на най-малкия син Иван Асен IV на цар Иван Александър от първата му съпруга Теодора. Цар Иван Александър провъзгласил всичките си синове за съцаре, поради което синът му Иван Асен IV (Ясен) бил наричан от местното население около крепостта също цар. На старо-български името Асен се е изписвало като Iасен. От там вероятно произлиза и прочита цар Ясен. Той е прокарал и на него е кръстен панорамния път ("Цар Ясенов път"), в подножието на Витоша - от Бояна, през Драгалевци и Симеоновското и Бистришко землище, през Панчарево и Кокаляне, през местността "Просеченик" до устието на река Ведена при вливането й в река Искър - чрез който Урвич е установявал постоянна връзка с Витошките крепости - "Бистрица" и "Батил" - Бояна. Името на цар Ясен се свързва с отбраната на Южна България от първите нашествия на турците като към 1349 г. цар Ясен начело на 7-8 хилядна армия воювал заедно със сръбски войски и гръцки, предвождани от Йоан Палеолог, срещу войските на византийския император Йоан Кантакузин и повиканите от него на помощ турски войски. Гърците и сърбите били разбити, а българските войски се изтеглили на север към крепостта Урвич, която била по това време основната квартира на цар Ясен. В околностите на крепостта (около Панчарево и Кокаляне) се разразила тежка битка, в която цар Ясен загинал, заедно с много войни. Предполага се, че името Кокаляне произлиза от намерените по-късно струпани на грамади човешки кости. Счита се, че тялото му било пренесено във Велико Търново и погребано в черквата "Св. Четиридесет мъченици". Върху гроба му имало поставена надгробна плоча от две или три части. Запазила се е до сега само една от тях, което прави много труден и спорен прочита на текста на плочата (виж прочитите на Йордан Андреев, Николай Овчаров и Трайко Стоилов Иванов). Счита се, че цар Ясен (Иван Асен IV) бил женен също за влашка княгиня и имал две деца. След смъртта (1370 г.) на цар Иван Александър цар станал неговия син Иван Шишман от втората му съпруга Сара (Теодора). Крепостта Урвич послужила за основна база на войските на младия цар Иван Шишман, за да посрещне и отблъсне нахлуващите турски войски. Той не успял да се включи в битката при Черномен на Вълкашин и Углеша, но веднага след това пресрещнал в Самоковско и отблъснал заедно със сръбския крал и войски настъпващите начело с Али паша турски армии. Турците отминали към Кюстендил и Македония. В продължение на десетина години той направил всичко възможно да спаси Софийската крепост от превземане като крепостта Урвич се ползвала активно през този период на отбрана. За спасяването на София и селата от района през този период помогнала и Кера Тамара, дъщеря на цар Иван Александър, която била дадена за съпруга на турския султан, с което Иван Шишман се признавал за васал, но запазвал София и Софийско. С падането на София дошъл краят и на крепостта Урвич. Благодарение на това че крепостта била опасана от всички страни от водите на река Искър, тя устояла дълго време на обсадите. За Урвичкия манастир в Урвичката крепост, опасана отвсякъде с водите на река Искър, и за отбраната им от цар Иван Шишман писал и Паисий Хилендарски в знаменитата си история. За битките на цар Ясен и брат му цар Шишман и падането на крепостта под турска власт са съхранени множество песни, легеди и предания, които обогатяват местния фолклор.
През 1889 г. при поход по тези места Алеко Константинов учредява първия туристически клуб в България - "Урвич клуб" с което се поставя началото на организирания туризъм у нас.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В Панчарево и околностите му са останали значителни следи от времето на Римската империя. Тогава е била построена минералната баня, която имала седем басейна. Има основание да се предполага, че както при изворите в София и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар Асклепий и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи.
Над банята, в местноста Градището са намерени останки от Римски постройки и от охранителна крепост, предназначени да пазят от вражески нападения подстъпите към Сердика и Искърския пролом, в посока Самоков.
[редактиране] Природни забележителности
- Панчаревското езеро:
Създадено през 1956 г. във връзка с изграждането на хидровъзел "Искър" използван за битово и промишлено водоснабдяване на столицата. Екологично чист район с изградена материална база за спорт и масов отдих.
- Поречието на река Искър над езерото:
Естествен пролом, образуван от дейността на водите на река Искър през вековете. Преди изграждането на "Искърската каскада" реката е била пълноводна и често е променяла коритото си. Част от пролома е красивия меандър "Урвич", крепост на цар Иван Шишман.
- Поречието на река Бистрица над селото:
Каньон, образуван от река Бистрица, пресичащ "Витошкото стъпало" - част от източното подножие на Витоша. Обгражда се, до достигането до бистришките ливади, от Корията и от Дълга стрън.
- Река Ведена. Реката се влива в река Искър точно срещу местността Камилите, в горната част на която е построена крепостта Урвич. Поречието на реката Ведена разделя Витоша от Плана планина, а от другата страна на устието й в река Искър е Лозенската планина. Делът на Лозенската Планина от Панчарево до крепостта Урвич е попадал и сега е част от землището на село Панчарево (старото Главешово). Крепостта Урвич е в землището на с. Панчарево. Именно в тази зона, която е естествена връзка между Витоша, Плана и Лозенската планина, се намира Дяволския мост над река Ведена. На това място е имало стражеви кули от едната и другата страна на река Искър за достъп към крепоста.
[редактиране] Архитектурни забележителности
- Сградата на читалище "Виделина" от 1978 г.
Носител на орден "Кирил и Методий I-ва степен". Сградата, която е една от най-масивните в околностите на София, със своя архитектурен облик допълва красотата на околната природа. Строителството на читалището е реализирано под ръковството на Организационен комитет от жители на с. Панчарево: Председател Иван Палийски, Гепорги Шопов, Александър Тодоров, Трайчо Стоилов, Иван Бонев, Георги Будинов и др.
- Църквата на с. Панчарево - "Св. Димитър"
- Старият мост на р. Бистрица на Самоковското шосе
- Въжен мост над р. Бистрица - строен е от строителна бригада начело с майстор-строител Карло Руджери от с. Панчарево.
[редактиране] Редовни събития
Европейско първенство по триатлон
9 май - празник на манастира "Св. Никола - Летни" в Урвич
[редактиране] Личности
Д-р. Александър Сметанин, украинец по произход, участъков лекар в община Панчарево през 30-те години на миналия век, допринесъл най-много за популяризирането на Панчарево като курортно селище и за по превръщането му в национален курорт! Наред с редовните публикации на Панчаревското балнеоложко дружество, което излизало по онова време, Д-р Сметанин се грижил изключително много и за повишаване на общото хигиенно ниво на домакинствата в селото.
[редактиране] Произход на името и местното население
Името на селото вероятно са дали минералните извори и по-точно баните, които датират още от римско време и били добре поддържани от аристокрацията и местното население. Поради високите лечебни свойства на водата, баните били наречени "Бани Чезаре" (Царски).Славяните ги нарекли "Бани Цареви". В продължение на векове при трансформиране на някои букви от това име постепенно се образуват имената: "Банджареви", "Панчареви", "Банджар", "Панчар" и "Панчарево".
Населението на Панчарево е съставено най-вече от преселници от старото село, наричано Главешово, и от някои близки и по-далечни села, както и от София. Главешово се е намирало на срещуположния бряг на река Искър - около днешната ВЕЦ "Кокаляне". Селото било сред най-старите около София и съществувало по време на Втората Българска държава и доста след нашествието на турците по тези земи. Предполага се, че по времето на цар Иван Шишман - Ясен, местното население се ползвало с известни привилегии, от царската власт, в замяна на което се задължило "главило" да оказва определена подкрепа, при поддръжката и охраната на крепостта "Урвич" и подстъпите към нея, с която било в непосредствена близост. След превземането и от турците, в края на 14 век, селото постепенно било напуснато, поради произвола на който били оставени жителите му и честите нападения над тях. Това станало окончателно към края на 17 век. Оцелелите жители на Главешово се разселили изцяло в Панчарево и Кокаляне. По-голямата сигурност и възможностите за намиране на работа на новото място, са причините за преместването на нашите предци тук, по бреговете на река Бистрица, където по това време нямало постоянно население, а функционирали само няколко воденици, видни и един самоков, собственост на турци, както и манастирска воденица, собственост на Кокалянския манастир.
В началото на миналия век Панчарево приело и много български бежанци от Македония, както и италиански строители, дошли във връзка с изграждането на първата ВЕЦ в България и на Балканския полуостров, които след построяването и през 1900 г. останали да живеят тук завинаги, като свързали съдбите си с младежи и девойки от селото и се шопизирали безвъзвратно!
[редактиране] Поминък на местното население
По-голямата част от населението работи в столицата София. Малкото предприятия в Панчарево са накарали хората да пътуват до столицата с надеждата да намерят работа.
[редактиране] Спорт
През 1977 г. на езерото в село Панчарево се проведе световното първенство по кану-каяк, а през 1981 - световното първенство за младежи във водните спортове, което е голяма гордост за селото!
[редактиране] Здравно и курортно дело
[редактиране] Други
В миналото, та и до неотдавна хората са вярвали на клетви, като:
- Ега те вуци ядат!
- Ега те бесо лови!
- Ега пукнеш, ега!
- Срце да те яде!
- Щур да пощурееш!
- Лебо да те убие!
- Мижав да поодиш ега!
- Ега се скапеш, црве да те ядят!
- Ега ти надзърнем у гробо, ега! и др.
Пояснение:
"Ега" - от шопски "Дано"
