Панчатантра
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панчатантра е санскритски сборник от поучителни истории. Най-вероятно историите в нея са донякъде преразкази от будистски текстове. Предполага се, че творбата е написана от Вишнушарман около 200 пр.н.е. Първоначално е замислена като ръководство за висшестоящи, учейки ги как да водят политика чрез басни с животни. Разказите са написани най-вече под стихотворна форма. Книгата се състои от пет подкниги (от където идва и наименованието ѝ: panch — пет, тантра — книга, ето защо се нарича още „Древноиндийското петокнижие“):
- Разединение на приятели
- Печелене на приятели
- За гарваните и кукумявките
- Загуба на придобитото
- Безразсъдни постъпки
[редактиране] Откъси
Парите при пари отиват, тъй както слонът търси слон. Бедняка, осъмнал на пазара, събужда само своя стон.¹
От словото се ражда слово, а името - от имена. Така и зърното отново, се ражда от зърна.¹
Макар и вкъщи да са се родили, вреда ни носят мишките, и страх. Към котките оставаме ний мили, защото полза имаме от тях.¹
Наука, кон, жена, сребро, мъж, слово или лютня стара, донасят зло или добро – в зависимост от господаря.¹
Какво е вятърът за вейките зелени? Щом духне – те се свеждат изведнъж. А колко дъбове е виждал повалени… Могъщият се бори само със могъщ!¹
За болестта е нужен лекар, съветник - за раздора. За всяко нещо в тоя свят си има хора.¹
Каквото през деня човекът желае, вижда и твори, такова нещо по привичка дори насъне го гори.¹
Щом враговете ти са много, ще стигнеш трудно до победен вик. И както да се виела змията, изгризали я мравките за миг.¹
За да постигнеш свойта цел, дела са нужни, не мечти. Лъвът щом спи, в устата сънна газелата не ще влети.¹
(1) Цитатите са от превода на Йордан Милев, „Панчатантра“ — Народна младеж, София 1981.
