Парашут
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Парашутът (френски parachute, от италиански para — отразявам и френски chute — падане) е устройство, осигуряващо меко приземяване на хора и предмети в атмосфера.
Съдържание |
[редактиране] История
1483 Леонардо да Винчи е нарисувал екскиз на пирамидален парашут.
Фауст Вранчич от Хърватия се счита за изобретател на парашута. В 1597 той е скочил от камбанария с височина 87 м на пазарният площад в Братислава.
На 3 октомври 1785 Жан Пиер Бланшар спуска от балон с горещ въздух куче и на 23 август 1786 овца с парашут.
Първият човек, който доброволно скача с парашут (от балон), е французинът Андре-Жак Гарнерен 22 октомври 1797. Неговият скок от самоделен водороден балон от височина 400 м над парижския парк Монсо, е първият парашутен скок в Европа.
В началото на XX век немкинята (Кете Паулус) изобретява сгъваемия парашут. Тя е една от първите жени-парашутисти.
През 1912 година Глеб Котелников първи патентова парашутна раница.
[редактиране] Системи
Съществуват два типа парашути: с кръгъл купол (кръгъл парашут) и с правоъгълен (или елиптичен) купол (летящо крило).
[редактиране] Кръгъл парашут
По старите кръгли парашути намаляват скоростта на падане преди всичко за сметка на съпротивлението на въздуха. Те имат форма на полусфера, на долната част на която са закрепени въжетата, на които виси парашутистът или товарът. За стабилизиране на падането в горната част на купола обикновено има отвор, през който излиза въздуха. По този начин се предотвратява люлеенето на парашута.
[редактиране] Летящо крило
Съвременните парашути „летящо крило“ намаляват скоростта на падане благодарение на подемната сила на настрещния поток от въздух. Тяхното сечение съотвества на профила на крило на самолет.
[редактиране] Съставни части на парашутната система
- окачваща система с раница,
- основен парашут,
- запасен (резервен) парашут,
- осигуряващ прибор.
[редактиране] Окачваща система
Окачващата система е предназначена да:
- свърже парашута с парашутиста;
- разпредели равномерно натоварването върху тялото на парашутиста;
- осигури удобно разположение на парашутиста при снижаване и приземяване.
[редактиране] Раница
Раницата е предназначена да съхранява сгънатите основен и резервен парашути. Тя има отварящо приспособление, което позволява да се извърши:
- ръчно отваряне на основния парашут с помощта на мек издърпващ парашут,
- ръчно отваряне на резервният парашут,
- автоматично отваряне на резервният парашут от осигуряващият прибор,
- принудително отваряне на резервният парашут при откачане на основния купол от парашутистът.
[редактиране] Основен парашут
Служи за управляемо снижаване и безопасно приземяване на парашутиста.
[редактиране] Запасен (резервен) парашут
Служи за безопасно приземяване на парашутиста при пълно или частично неразтваряне на основния парашут. Запасният парашут се сгъва от специално обучени хора — ригери.
[редактиране] Осигуряващ прибор
Осигуряващият прибор служи за автоматично отваряне на запасният парашут в случай, че парашутистът по една или друга причина не е успял да отвори основния парашут. Най-простите уреди са механични и трябва преди всеки скок да се привеждат в работоспособно състояние. Тяхното сработване става на определена височина или след изтичане на определено време. Най-съвършенните прибори са електронните. Те са способни да отчитат не само височината, на която се намира парашутиста, но и неговата скорост. Освен това в течението на целия ден те отчитат и промените във въздушното налягане, за да изключат отражението му върху измерването на височината.
[редактиране] Разновидности на парашутният спорт
- Класически парашутизъм (комплекс от индивидуална акробатика и точност на приземяване)
- Групова акробатика и построяване на формации
- Куполна акробатика
- Фристайл
- Фрифлай
- Скайсърфинг
[редактиране] Вижте също
- Параплан
