Парламентарни избори в България 2005
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Парламентарните избори в България 2005 се провеждат на 25 юни 2005 г. С тях се избират народни представители за 40 Народно събрание. Окончателните резултати от изборите са обявени от Централна избирателна комисия на 28 юни 2005.
Съдържание |
[редактиране] Изборна лотария
За пръв път на избори в България се провежда томбола сред гласувалите с цел да се повиши избирателната активност. Идеята е посрещната негативно от опозицията, която твърди, че средствата необходими за томболата могат да бъдат използвани по-добре. За да участват в томболата, гласувалите трябва да се обадят на определен телефон и да се регистрират. Сред наградите са компютри и мобилни телефони. В крайна сметка томболата не постига целта си и избирателната активност е рекордно ниска.
[редактиране] Резултатът на ДПС
Резултатът на ДПС на изборите е рекордно висок по няколко причини. Едната е ниската избирателна активност сред традиционно гласуващите за другите партии. Другата според някои е активизиране на избирателите на ДПС заради националиста Волен Сидеров и неговата Коалиция Атака които също участват на изборите и отправят националистически и анти-ДПС послания. Друга причина според някои е извършването на измами чрез двойно гласуване - на български изселници гласуващи веднъж в Турция и след това в България, както и на роми гласуващи в различни секции с фалшиви документи.
[редактиране] Проблемът със системата Д`Онт
Рекордният брой партии - 7, които влизат в парламента, предизвиква недоволството на някои политици от свойствата на използваната система за разпределение на депутатските мандати „Д'Онт“. Системата разпределя гласовете за малките партии от избирателните райони в които те получават малко на брой гласове към районите където те получават най-много гласове. Така например при спечелени над 17 000 гласа в Кърджали Стефан Данаилов не успява да влезе в Народното събрание и от този район има само народни представители от ДПС, всеки от 5-те от които е спечелил в Кърджали само по 12 714 гласа. Системата не влияе на общия брой депутатски места за дадена партия, а само на тяхното разпределение между листите в отделните райони. Това обърква неприятно сметките на партиите при редене на листите.
[редактиране] Резултати
Коалиция за България | 1 129 196 | 31,0% |
Национално движение „Симеон Втори“ | 725 314 | 19,9% |
Движение за права и свободи | 467 400 | 12,8% |
Коалиция „Атака“ | 296 848 | 8,2% |
Обединени демократични сили | 280 323 | 7,7% |
Демократи за силна България | 234 788 | 6,5% |
Български народен съюз | 189 268 | 5,2% |
Новото време | 107 758 | 3,0% |
Коалиция на розата | 47 410 | 1,3% |
Политическо движение „Евророма“ | 45 637 | 1,3% |
Българска християнска коалиция | 21 064 | 0,6% |
Федерация „Активно гражданско общество“ | 18 326 | 0,5% |
Обединена партия на пенсионерите в България | 12 760 | 0,4% |
Национална коалиция „Да живей България!“ | 12 622 | 0,3% |
Федерация на свободния бизнес – Съюз „България“ | 12 196 | 0,3% |
Движение „Напред, България“ | 10 275 | 0,3% |
Коалиция „Достойна България“ | 8 420 | 0,2% |
Съюз на националното достойнство „Гранит“ | 5 923 | 0,2% |
Радослав Коев | 3 754 | 0,1% |
Камара на експертите | 3 649 | 0,1% |
Неделчо Димов | 2 624 | 0,1% |
Партия на свободните демократи | 2 203 | 0,1% |
Роден край | 2 052 | 0,1% |
Народняшка земеделска партия „Никола Петков“ | 1 918 | 0,1% |
Юлий Абаджиев | 1 379 | 0,0% |
Стефчо Събчев | 986 | 0,0% |
Ивайло Петров | 685 | 0,0% |
Георги Мумджиев | 582 | 0,0% |
Илия Илиев | 533 | 0,0% |
Жоро Ничев | 527 | 0,0% |
Любомир Василев | 501 | 0,0% |
Илия Велчев | 398 | 0,0% |
Асен Чаушев | 297 | 0,0% |
Петко Пенев | 292 | 0,0% |
Веселина Бозукова | 269 | 0,0% |
ОБЩО | 3 637 758 | 100,0% |
Източник: Централна избирателна комисия