Петрово (Област Благоевград)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Петрово, вижте Петрово (Област Стара Загора).
Петрово е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.
Петрово (Област Благоевград) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Благоевград |
Община: | Сандански |
Население: | 763 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 425м. м |
Пощ. код: | 2815 |
Тел. код: | 074322 |
Геогр. положение: | ? сев. ш. ? изт. д. |
МПС код: | Е |
Кмет или наместник | |
Методи Менчев Атанасов |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Петрово се намира в планински район. Близо до селото се намира т.нар. местност "Извора". Там, чрез изкуствено прокопани шахти, може да се види как водата извира директно от скалите. Средното количество на извиращата вода е 1100-1300 л/сек.
[редактиране] История
Петрово е старо селище. Няма данни за неговото възникване, но при разкопки за построяването на ВЕЦ Петрово са намерени останки от римска баня. При ремонт на централната черква на селото (черквите в землището на Петровоса общо 5 ) през 1997 година бяха открити скелети от раннохристиянската епоха при основите на храма. През турско робство селото е било общински център към Серския район, след това към Мелнишката околия.
В селото се намират 2 дома за деца с умствена изостаналост. Всяко лято, чрез съдействието на австрийски и холандски организации, хора от чужбина идват и помагат в ремонтирането на тези домове.
[редактиране] Културни и природни забележителности
На 2 километра северно от селото се намира местноста Пещери, селище от 14-17 век с развита грънчарска и земеделска култура, Там все още личат останките на старото селище и хората от Петрово са възстановили частично храма. На 2 километра южно от селото е параклиса Свети Георги,където ежегодно се провежда събора на Петрово (Гергьовден). В самото село има две черкви и един параклис. През турско робство е имало голяма джамия и конак, но по време на Балканските войни (1912–1913) те са разрушени.
[редактиране] Редовни събития
- Събор на Гергьовден