Пиянец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (македонски: Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България и Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] Георгафия
Областта Пиянец е разположена между планината Влахина от изток, планината Голак от юг и областта Осоговия от запад и обхваща селата по долината на река Елешница и нейния ляв приток Речица в България и средното течение на Брегалница в Република Македония. Западната граница на Пиянец към Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.
Областта е нископланинска и ридова със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти.
[редактиране] Селища
Пиянец обхваща територията на Община Делчево и две села - Панчарево и Църник - от Община Пехчево в Република Македония, както и източната част от Община Невестино в България. Основен център на Пиянец е град Делчево, бившето Царево село. В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село - село Ветрен в Община Невестино на Република България и село Ветрен в Община Делчево на Република Македония.
[редактиране] Етимология
Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.[1]
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни връзки
- Славе Гоцев. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912“
- Васил Кънчов. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“
- Страница за пиянечкия говор
[редактиране] Бележки
- ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62