Прабългарски календар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Прабългарски календар е понятие, с което се означава хипотетичната календарна система, с който са си служели прабългарите.
Съдържание |
[редактиране] Оценки за календара
Според поддръжниците прабългарският календар е измежду най-точните, създадени от човечеството.
Скептиците (по схващане от края на 1980-те години) не отричат, че календарната система е прецизна, но подчертават, че липсват документи и източници, които да я свържат с прабългарите.
[редактиране] Именник на българските ханове
Единственият писмен документ, който дава много малка и непълна информация за календарната система, е Именникът на българските ханове. За разучаването на календара се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития.
Според предложените описания календарът се състои от 12 месеца с фиксиран брой дни (8 месеца по 30 дни и 4 по 31) и два допълнителни дни извън месец или седмица: Игнажден или Еднажден (22 декември), който се е смятал за първия ден в годината и Еньовден (22 юни), който се добавя само във високосни години. Високосните години, приблизително една на всеки четири, се определят по няколко сложни цикъла. Според някои изследователи всяка година датите се падат в същия ден от седмицата (двата допълнителни дни са извън месец или седмица).
[редактиране] Вероятна връзка с Китай
Прабългарите не са заимствали календара от китайците, а точно обратното.[източник?] Джао Ин, известен китайски учен от XVII век, който проследява наличието на животинския циклов календар в Китай до I век, твърди, че цикълът произхожда от "северните цивилизации" и че "в епохата на Хан (206 г. пр.н.е. – 25 г. н.е.) западната граница на Китай била нарушена от пришълци, които се заселили в Ухуан и се смесили с местното население. Тогава именно цикълът се разпространил в Срединното царство".
[редактиране] Описание на календара
Древнобългарската календарна система се състои от 2 инструмента – оригинален годишен календар и 12-годишен циклов календар, които фиксират абстрактно върху черупка на костенурка движението на съзвездия, оприличени на животни в бита.
Имената на животните (съзвевдията) по календара са:
- глиган, док(с), свиня, прасе
- мишка, каран, сурсу, сомор, шъши
- вол, воляч, буза, бизон, шегор
- барс, паръс, борис (планински лъв)
- заек, дванш
- змей, вер, кала, хала, дракон, ламя
- змия, атила, дилом, слав
- кон, алаша, таг, тек, тих
- маймуна, маймун(а), писин, шебек
- овен, расате, савер, север
- петел, тах, тох
- куче, етх, ихт, мугел
[редактиране] Външни препратки
- Перипетиите на календара — статия на проф. Никола Николов
- Описание на календарната система