Превала

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За прохода между планините Рила и Пирин вижте Превала (проход).

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране и препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Превала е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, Област Монтана.

Превала

Данни
Област:	Монтана
Община:	Чипровци
Население:	585 (13/09/2005)
Надм. височина:	470 м
Пощ. код:	3457
Тел. код:	09553
Геогр. положение:	43° 28' сев. ш. 22° 52' изт. д.
МПС код:	`М`
Кмет или наместник
Петко Петков

[редактиране] География

Село Превала е разположено в рядко населен планински район, в източната част на Салашко-Превалското понижение, съставляващо географската граница между северозападната част на Предбалкана и западния дял на Стара планина.

От северната му страна се издига Широка планина с най-висок връх Типчен (н.в. 941 м.), а от юг — разклонението на главното старопланинско било Язова планина (най висок връх Забръц (Горно Язово) — н.в. 1573 м.) На няколко километра южно от връх Забръц, е главното било на Стара планина (Чипровска планина), по което минава държавната граница с Република Сърбия.

Климатът е умерено континентален, в по-високите части на района - планински. Предвид планинския характер на местността температурите са по-ниски от средните за Северозападна България, а валежите през цялата година са по обилни.

Промишленост в района няма. Туристическите услуги не са развити. В Язова планина е изградена държавна дивечовъдна станция, в която се развъждат елени, сърни и диви свине.

Населението е българско с източноправославно вероизповедание. Преобладаващата част от него е в пенсионна възраст и се препитава със селскостопански труд и дърводобив.

[редактиране] История

[редактиране] Културни и природни забележителности

Село Превала е разположено в най-високата част на долината Огоза, в рядко населен планински район. Притиснато е между Предбалкана (Широка планина — най висок връх Типчен — н.в. 941 м.) от север и западния дял на Стара планина (Язова планина — най висок връх Забръц (Горно Язово) — н.в. 1573 м.) от юг. Слабо изразена седловина свързва вр. Забръц с главното било на Стара планина (вр. Мартинова чука - 2026 м. н.в.) Непосредствено на запад от вр. Мартинова чука се намира и най-високия връх в Западна Стара планина - Миджур 2168 м. н.в. С изключение на най-високите части на старопланинското било планините около с. Превала са обрасли с гъсти букови и смесени гори, обитавани преимуществено от диви свине, сърни, елени, вълци, чакали и диви котки. Могат да се видят и някой редки за България птици като глухари, орли, соколи и др. За разлика от Широка планина, Язова планина е богата на води. През цялата година по склоновете и се стичат десетки малки потоци. От тази планина извира и река Огоста. Издигащата се на север от с. Превала Широка планина е по сух карстов район с многобройни пропасти, пещери и подземни реки. В нея на около 10 км. северно от с. Превала се намира най-източната част на белоградчишките скали. Дължината на тази планина е около 20-25 км. а средната ширина около 12-15 километра. Въпреки неголемите размери на Широка планина вътрешността и на северозапад от Превала е трудно достъпна поради липсата на ясно изразено било и изпъстрения със скални тераси карстов терен обрасъл с гъсти, на места почти непроходими гори. Пътеки почти липсват. Тази част на планината е допълнително насечена и от извиращите в нея две малки реки, чиито долини са като малки терасовидни каньони, увенчани с високи скални венци и зъбери. И Широка и Язова планина са безлюдни, туристически хижи в тях няма. Десетилетия наред районът е бил затворена гранична зона и това е запазило природата му почти непокътната. Макар и в лошо състояние в с. Превала са запазени няколко стари къщи с оригинална архитектура типична за северозападния район на България, а също така и една автентична воденица в работно състояние. В околността се намират и много останки от древни селища и крепости. В района са открити десетки пещери и подземни пропасти, някои от които все още не са проучени добре. Сред изследваните най-популярна е „Мишин камък“ с дължина 695 м., както и пропастната пещера „Плешовска дупка“ чиято дълбочина е 102 м.