Радиопредавател

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Радиопредавател е устройство, което в съчетание с антена, служи за предаване на сигнали като радио, телевизия и други посредством електромагнитни вълни.

Основните елементи на радиопредавателя са електрозахранване, генератор за високочестотни електромагнитни трептения, модулатор и крайно стъпало. Генераторът създава трептения с необходимата за излъчване радиочестота. Чрез модулатора към тези трептения се добавя информацията, която ще излъчваме - звук, образ, друго. Този процес се нарича модулиране на сигнала. Крайното стъпало дава необходимата мощност за излъчване чрез антената. Захранването дава необходимите токове при нужните напрежения за различните стъпала. Между генератора, модулатора и крайното стъпало може да има буферни усилватели.

Възможно е модулацията да се извършва в крайното стъпало. Възможно е също към предавателят да постъпва модулиран сигнал, а той просто да го усилва до необходимата мощност.

Радиопредавателите, работещи чрез амплитудна модулация, излъчват АМ радиосигнал в диапазона на дългите, средните и късите вълни, а тези, използващи по новата технология честотна модулация - ЧМ (на английски Frequency Modulation - FM) излъчват УКВ-ЧМ радиосигнали. Различните типове предаватели могат да модулират аналогови или цифрови радиосигнали.

Образуваните от предавателя сигнали се излъчват чрез радиовълни от предавателна антена. Възпроизвеждането на звук и картина от приемателното устройство (приемник) става чрез обратно преобразуване на сигнала (демодулиране).

Съществуват и устройства, съчетаващи в себе си както предавател, така и приемник. Такива са например мобилните телефони и подвижните радиостанции.