Радко Димитриев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Радко Димитриев български генерал |
|
 |
|
| Роден: | 24 септември 1859 Градец, България |
|---|---|
| Починал: | 18 октомври 1918 край Пятигорск, Русия |
Генерал Радко Димитриев е български офицер, роден на 24 септември 1859 в Градец (Област Сливен) и отгледан от баба си в Котел. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Активно участва в подготовката на Априлското въстание.
По време на Руско-турската война 1877–1878 е зачислен като преводач във Втори полк на Гвардейската дивизия на Руската армия. След Освобождението на България е офицер в Българската армия. Отявлен русофил, той се противопоставя на Съединението и взема участие във военния преврат през август 1886.
Радко Димитриев е пръв командващ на Трета българска армия, разбила турците при Лозенград и Бунар Хисар през Първата балканска война. Началник на Генералния щаб на Българската армия от 1 януари 1904 г. до 28 март 1907 г. Отявлен русофил, пълномощен министър на България в Петербург.
По време на Първата световна война служи в Руската армия, където командва 8-и Армейски и 3-и Сибирски корпуси, на 3-а и 12-а Армия. След Февруарската революция от 1917 г. подава оставка и минава на страната на болшевиките. Заедно със семейството си отива в Кавказ, близо до гр. Пятигорск. Разстрелян на 18 октомври 1918 г. заедно със 100 други генерали и офицери. Тленните останки на генерал Радко Димитриев са пренесени в църквата в град Пятигорск (Русия), където са и погребани.
